Йовчев: Руска пропаганда са твърденията, че мигрантите се увеличат с влизането ни в Шенген

Относно словесната битка между кабинета на Росен Желязков и президента Румен Радев около назначенията на ключови представители в българските институции, той заяви:

Бившият министър на вътрешните работи и директор на ДАНС Цветлин Йовчев коментира положението с мигрантите по българските граници, както и подчерта каква е причината за твърденията, че България ще се напълни с мигранти след влизането ни в Шенген.

„Информациите, че България ще страда от емигранти, според мен, са по-скоро руска пропаганда, която имаше за цел да попречи на процесите на пълна интеграция на България към Европа. Едва ли не, че когато влезем в Шенген, натискът върху нашата страна ще се увеличи и България ще се напълни с мигранти. Това са абсолютно несъстоятелни твърдения по няколко причини.“

„Първото е, че с влизането ни в Шенген се засилва контролът върху нашата граница, тъй като вече има и помощ. Второто е, че по никакъв начин няма по-голяма мотивация и интерес от страна на нелегалните мигранти към българската граница. По никакъв начин влизането в Шенген не променя затруднението по маршрута им към Западна Европа“, обясни той.

По думите му има три основни пътя на мигрантите към Европа: „Централно-средиземноморският и западно-средиземноморският като брой на навлизащите мигранти в ЕС са значително повече, отколкото западно-балканския, който фактически преминава през през Турция, България и Гърция. Така че от тази гледна точка натискът към страната ни, сравнен с други региони, не е толкова висок и аз мисля, че към момента МВР успява да се справи доста прилично с този мигрантски натиск. Разбира се, има какво още да се желае.“

„Има периодично криминални случаи с мигранти. Например случая с един сириец, който управляваше автобус, блъсна двама полицейски служители и ги уби на място в Бургас. Това беше далеч по-тежък случай. Имахме случаи с камион, който превозваше мигранти, които бяха останали без въздух и се бяха задушили, и намериха камиона в близост до София. Така че има такива тежки случаи, за жалост, такива, които са инциденти с фатални последици. И вероятно и за в бъдеще ще има. Аз не мисля, че това е нещо, по което може да се съди за това колко добре страната ни се справя с мигрантския натиск“, уточни Йовчев.

„Все още по нашата граница с Турция могат да бъдат използвани технологии и технически да се подобрят способностите за детекция. По тези части от границата, които позволяват, защото не навсякъде е възможно това, могат да бъдат разположени други сензори. По принцип, там трябва да се укрепят съоръженията, да се направят масивни преградни съоръжения, да има сензори, които позволяват детекция при приближаване на оградата и самата ограда да бъде доста по-трудно препятствие за преодоляване. Също така могат да се направят доста неща по отношение на организацията на дейността“, твърди още той.

„Преди време имаше разузнавателни отдели към „Гранична полиция“, които имаха оперативни функции – да събират информация за лица, които се занимават с каналджийство, тъй като възможностите, когато има едно такова оперативно звено, са доста по-големи от гледна точка и на технически средства, и на оперативни възможности, а и подходът на тези звена е доста по-различен, отколкото единствено охранителните функции, които към момента имат.“

„Аз съм скептичен, че само с технология могат да бъдат решени сериозни проблеми. Само за пример ще ви дам, че имаше едно такова залитане по такива технически разузнавателни служби, което впоследствие, след като се случи атентатът на 11 септември и други такива събития - последващи и предшестващи, се видя и фактически, че колкото и да са развити и колкото и да са напред техническите системи, те не са достатъчни сами по себе си“, смята Йовчев.

„Ние не можем да изключим никой от другите компоненти. Много зависи от това колко са подготвени хората ни, много зависи от това да имаме интегритет на тези хора, много зависи от това правилно да сме организирали работните процеси. Защото, вижте, доста често се случва това, че служителите на МВР са пратени на терен без да са достатъчно добре обучени, без да имат необходимите технически средства и без да са добре ръководени.“

„Аз съм привърженик на това, че при тези назначения трябва да има споделена отговорност между институциите, тъй като по този начин могат да се избегнат в някои случаи недобре обмислени или конюнктурни решения. Но когато се прилага този подход, в края на краищата трябва да имаме представители на тези институции, които са достатъчно отговорни и които в поведението си се съобразяват изцяло с обществени интереси, а не са водени от някакви конюнктурни или лични съображения.“