Путин е готов да се откаже от части от регионите Харков, Суми и Днепропетровск

След срещата, Путин заяви, че се надява тя да отвори пътя към мир в Украйна, но нито един от двамата лидери не даде подробности за обсъжданите теми.

Киев отхвърли тези условия като равносилни на капитулация.

Русия контролира около 88% от Донбас и 73% от Запорожие и Херсон, според оценки на САЩ и данни от отворени източници.

Москва е готова да предаде и малките части от регионите Харков, Суми и Днепропетровск в Украйна, които контролира, като част от евентуална сделка, посочват източниците.

„Ако става дума просто за оттегляне от изток, не можем да го направим“, заяви той пред репортери в коментари, публикувани от Киев в четвъртък.

„Това е въпрос на оцеляването на нашата страна, който засяга най-силните отбранителни линии.“

Руските сили в момента контролират една пета от Украйна, площ колкото американския щат Охайо, според оценки на САЩ и карти от отворени източници.

Източниците предупредиха, че за Москва не е ясно дали Украйна ще бъде готова да отстъпи останалата част от Донбас и че ако не го направи, войната ще продължи. Не е ясно и дали САЩ ще признае украинската територия, контролирана от Русия, добавиха те.

Лидерите на Великобритания, Франция и Германия заявиха, че са скептични, че Путин иска да сложи край на войната, пише Труд.

Специалният пратеник на Тръмп Стив Уиткоф е изиграл ключова роля в подготовката на срещата на върха и в последните усилия за мир, според два руски източника.

Владимир Путин иска от Украйна да се откаже от цялата източна част на Донбас, да се откаже от амбициите си да влезе в НАТО, да остане неутрална и да не допуска западни войски в страната, заявиха пред Reuters източници, пожелали анонимност.

Руският президент се срещна с Доналд Тръмп в Аляска в петък за първата среща на върха между Русия и САЩ от повече от четири години и прекара почти цялата тричасова закрита среща в обсъждане на възможния компромис по Украйна, според източници, които пожелаха да останат анонимни, за да обсъдят деликатни въпроси.

В най-подробния доклад от Русия до момента за предложението на Путин на срещата на върха, Ройтерс успя да очертае контурите на това, което Кремъл би искал да види в евентуално мирно споразумение за прекратяване на войната, която отне живота и рани стотици хиляди хора.

По същество, според руските източници, Путин е направил компромис по териториалните си искания, изложени през юни 2024 г., които изискваха Киев да отстъпи изцяло четирите провинции, които Москва претендира като част от Русия: Донецк и Луганск в източна Украйна, които съставляват Донбас, плюс Херсон и Запорожие в южната част.

В новото си предложение руският президент се придържа към искането си Украйна да се оттегли напълно от частите на Донбас, които все още контролира, според трите източници. В замяна обаче Москва ще спре настоящите фронтове в Запорожие и Херсон, добавиха те.

Путин също се придържа към предишните си искания Украйна да се откаже от амбициите си за членство в НАТО и да получи правно обвързващо обещание от военния алианс, воден от САЩ, че няма да се разширява на изток, както и да се наложат ограничения на украинската армия и да се сключи споразумение, че на територията на Украйна няма да бъдат разположени западни войски като част от миротворчески сили, казаха източниците.

Въпреки това двете страни остават далеч една от друга, повече от три години след като Путин разпореди на хиляди руски войници да навлязат в Украйна в пълномащабна инвазия, която последва анексирането на Кримския полуостров през 2014 г. и продължителните сражения в източната част на страната между подкрепяни от Русия сепаратисти и украински войски.

Президентът Володимир Зеленски многократно отхвърли идеята за оттегляне от международно признатата украинска територия като част от споразумение и заяви, че индустриалният регион Донбас служи като крепост, която спира руското настъпление навътре в Украйна.

Междувременно присъединяването към НАТО е стратегическа цел, заложена в конституцията на страната, и Киев я счита за най-надеждна гаранция за сигурността си. Зеленски заяви, че не е работа на Русия да решава за членството в алианса.

Източници, близки до Кремъл, заявиха, че срещата на върха в град Анкъридж, Аляска, е дала най-добрата възможност за мир от началото на войната, защото са били проведени конкретни дискусии за условията на Русия и Путин е показал готовност да отстъпи.

„Путин е готов за мир – за компромис. Това е посланието, което беше предадено на Тръмп“, каза един от източниците на агенцията.

Тръмп заяви, че иска да сложи край на „кървавата баня“ на войната и да бъде запомнен като „президент миротворец“. В понеделник той заяви, че е започнал да организира среща между руския и украинския лидер, след която ще последва тристранна среща на върха с президента на САЩ.

„Вярвам, че Владимир Путин иска да види края на войната“, каза Тръмп до Зеленски в Овалния кабинет. „Уверен съм, че ще успеем да решим проблема.“

Руският външен министър Сергей Лавров заяви в четвъртък, че Путин е готов да се срещне със Зеленски, но първо трябва да бъдат разрешени всички въпроси и че има съмнения относно правомощията на Зеленски да подпише мирен договор.

Путин многократно изрази съмнения относно легитимността на Зеленски, тъй като мандатът му изтича през май 2024 г., но войната означава, че все още не са проведени нови президентски избори. Киев твърди, че Зеленски остава легитимният президент.

Уиткоф се срещна с Путин в Кремъл на 6 август заедно с помощника на Путин Юри Ушаков. По време на срещата Путин ясно е дал да се разбере на Уиткоф, че е готов на компромис и е очертал контурите на това, което би приел за мир, според два руски източника.

Ако Русия и Украйна постигнат споразумение, има различни варианти за официално споразумение, включително възможно тристранно споразумение между Русия, Украйна и САЩ, което да бъде признато от Съвета за сигурност на ООН, заяви един от източниците.

Друга възможност е да се върнат към провалилите се споразумения от Истанбул от 2022 г., в които Русия и Украйна обсъдиха постоянния неутралитет на Украйна в замяна на гаранции за сигурност от петте постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН: Великобритания, Китай, Франция, Русия и САЩ, добавиха източниците.