Технология за четене на мисли работи с до 74% точност, надниквайки в съзнанието ни

Учените от Станфордския университет успешно декодираха т.нар. "вътрешна реч", или тихите мисли в главата на човек, с точност до 74%.

Това постижение може да подобри комуникацията на хората с тежки речеви и двигателни увреждания.

„Това е първият път, в който успяваме да разберем как изглежда мозъчната активност, когато човек просто мисли за говорене“, казва Ерин Кунц, водещ автор от Станфордския университет.

„За хората с тежки речеви и двигателни увреждания, BCI, способни да декодират вътрешната реч, биха могли да им помогнат да общуват много по-лесно и по-естествено“, добавя Кунц.

В демонстрация BCI успява да интерпретира въображаеми изречения от речник с до 125 000 думи с точност до 74 процента. BCI може също да улавя непланирани мисли, като числа, когато участниците брояха обекти на екрана.

Интерфейсите мозък-компютър не са новост. Те позволяват директна комуникация между мозъка и външни устройства. Технологията се използва, за да помогне на хора с увреждания да контролират протезите си чрез декодиране на мозъчните сигнали, свързани с движението. Предишни проучвания са показали, че интерфейсите мозък-компютър могат да декодират опитите за говор при хора с парализа, като интерпретират мозъчната активност, свързана с опитите за говор.

Въпреки че са по-бързи от по-старите методи, като системите за проследяване на погледа, използването на BCI за декодиране на опитите за говор все още може да бъде физически изтощително и бавно за хора с ограничен мускулен контрол. Това ограничение подтикна екипа от Станфорд да проучи възможността за декодиране на вътрешния говор – тихите мисли, които имаме в главите си.

В проучването участваха четирима участници с тежка парализа, причинена от състояния като амиотрофична латерална склероза (ALS) или инсулт на мозъчния ствол. Невронната активност беше регистрирана с помощта на микроелектроди, поставени в моторния кортекс, частта от мозъка, която контролира речта. Участниците получиха указания да се опитат да говорят или да си представят думи.

Изследователите установиха, че и двете действия активират сходни области на мозъка и генерират сравними невронни модели по време на тази дейност. Въпреки това, мозъчната активност, свързана с вътрешната реч, беше значително по-слаба. Но моделите бяха достатъчно отчетливи, за да може изкуственият интелект да научи и интерпретира въображаемите думи. След това данните от вътрешната реч бяха използвани за обучение на модели на изкуствен интелект за декодиране на въображаеми думи, пише hicomm.bg.