Църковен календар – 21 август 2025 г.

Православната църква почита паметта на свети апостол Тадей, света мъченица Васа Солунска и синовете ѝ и свети свещеномъченик Симеон Самоковски.

През 430 г. в Халкидон съществувала църква, носеща името на света мъченица Васа. През 1914 г. Василий Латишев публикувал нейното пространно житие.

Тъй като Воден е в Солунско, в България мъченицата е позната като Солунска.

В днешния ден възпоменаваме и свети свещеномъченик Симеон Самоковски – един от 9-те софийски светци. Покровител на Самоков. Образът му за пръв път е рисуван на стенопис от самоковския зограф Никола Образописов през 70-те години на ХІХ в.

Свети апостол Тадей бил ученик на св. Йоан Кръстител, а след това следовник на Господа Иисус Христос и един от 70-те апостоли. Бил пратен да благовества в Едеса, проповядвал словото Божие и вършил много чудеса. Когато утвърдил Едеската църква и поставил презвитери, той напуснал града, обиколил цяла Сирия и Месопотамия и навсякъде проповядвал Евангелието. Умрял във финикийския град Берит.

Мъченица Веса със синовете си Теогний, Агапий и Пист живяла в град Воден, някога – Едеса, и била омъжена за езически жрец, но самата тя била християнка и възпитала децата си в християнската вяра. При гоненията от император Максимиан Галерий (305 – 311), съпругът ѝ я предал на властите на съд заедно с децата и те приели мъченическа смърт.

През 1848 г. света мъченица Васа Солунска е изографисана от Захари Зограф в главния храм на Троянския манастир. През 1849 г. той я изографисал отново сред българските светци на южната страна в храма на Преображенския манастир. Изображение на света Васа Солунска се намира и в църквата "Свети Никола" в с. Тополница, Дупнишко.

В края на юли и началото на август 1737 г. по заповед на Али паша, командващ турските войски на австрийския фронт, превантивно били избити към 350 софийски граждани, свещеници, монаси и хора от околните села. Митрополитският дом бил разбит и ограбен, а владиката – окован и хвърлен в тъмница. Там бил измъчван в продължение на 23 дена. Към 18 август самоковският митрополит, целият в кръв и рани, с вериги и железни топузи на краката, бил докаран в София и затворен в турските казарми. Измъчван и насилван да се потурчи в продължение на дни, след показаната твърдост бил осъден като главен организатор и водач на заверата срещу султана. По заповед на Али паша бил обесен. Това станало в София на 21 август 1737 г. зад църквата "Света София". Има много приписки за чудото, станало при обесването му – първо бесилката се счупила, после въжето се скъсало, но го бесили трети път и той издъхнал. Висял три дни на въжето, докато то отново се скъсало. Страхувайки се от преклонението пред още един български светец-мъченик, Али паша забранил Симеон да бъде погребан в София и тялото му без много шум е пренесено в Самоков.

Мощите на светеца са намерени в Бельовата църква край Самоков, когато през 1994 г. при разкопки археологът Веселин Хаджиангелов открил в притвора вляво зад вратата гроб с евангелие, митрополитски жезъл и златоткани архиерейски одежди. Известна е и бележка, оставена от св. Симеон Самоковски в ръкопис на Рилския манастир, съобщаваща за неговото посещение там и написана на български език с красив почерк и подпис. Митрополит Симеон Самоковски е канонизиран като мъченик за вярата, а днес е прогласен и за покровител на град Самоков. Датата на обесването му, 21 август, се отбелязва като Ден на града.