На 20 август Църквата чества паметта на свети пророк Самуил и на светите 37 Пловдивски мъченици.
След като упрекнал първия цар Саул за светотатство и непокорство, пророк Самуил тайно помазал Давид, който по-късно се възкачил на престола.
Свети Самуил починал в напреднала възраст. През 406 г. мощите на пророка били пренесени от Юдея в Константинопол.
На днешния ден Българската православна църква прославя и паметта на светите 37 пловдивски мъченици и пострадалите с тях свети мъченици Севериан, Мемнон и Дионисий Станимашки.
Свети пророк Самуил живял 1146 години преди раждането на Христос. На 12-годишна възраст имал откровение, че Бог ще накаже съдията на израилския народ Илий, за това, че не е обуздал нечестивите му синове. Пророчеството се сбъднало, когато филистимците победили израилтяните.
След смъртта на Илий Самуил станал съдия на народа. Когато остарял, той назначил синовете си Йоил и Авия за съдии. Но те не наследили честността и справедливостта на баща си и тогава старейшините на Израел поискали Самуил да им постави цар. Самуил видял в това дълбоко падение на народа, който дотогава бил управляван от самия Бог, провъзгласяващ волята Си чрез светите Свои избраници.
По време на 10-ото гонение срещу християните, предприето от император Диоклециан, във Филипопол (днешен Пловдив) 37 мъже – християни и изповедници на вярата, пострадали за Христа през 304 г., заедно с други двама пловдивски мъченици – светите Севериан и Мемнос и свети мъченик Дионисий от Станимака (днешния Асеновград), чиято памет почитаме на 20 август.
На лобното място на мъчениците се намира църквата "Свети равноапостолни царе Константин и Елена", в която през 2001 г. беше поставена за поклонение икона в чест на 37-те пловдивски мъченици, а върху каменния зид на храма има паметна плоча, свидетелстваща за тяхната мъченическа смърт.
)