Нова ера в астробиологията: планети без вода вече могат да бъдат разглеждани като потенциално обитаеми

Планети без вода вече могат да бъдат разглеждани като потенциални места за живот, включително горещи екзопланети и вулканично активни луни.

Учени от Масачузетския технологичен институт (MIT) направиха важно откритие, установявайки, че на безводни планети могат да съществуват „йонни течности“ – вещества, способни да поддържат живот там, където водата не може.

Изследването, публикувано в списание PNAS, показва как тези течности се образуват от сярна киселина и органични съединения, разпространени на скалисти планети.

Защо това е важно?

Дълго време учените считаха водата за ключов фактор за живот, тъй като земните организми зависят от нея.

Откритието поставя под въпрос доколко извънземният живот е подобен на земния.

„Считаме, че водата е необходима за живот, защото е нужна за живот на Земята. Но ако погледнем по-широко, ни е нужна течност, в която може да протича метаболизъм“, казва Рачана Агравал, водещ автор на изследването.

Какво представляват йонните течности?

Как е проведено изследването?

Учените са открили, че при изпарение на киселината остава течен слой – йонна течност, устойчива на екстремни условия.

„Бяхме изненадани, че йонна течност се образува в толкова много различни условия“, отбелязва Сара Сигер.

Нова ера в астробиологията

Сега планети без вода могат да бъдат кандидати за търсене на живот, включително горещи екзопланети и вулканично активни луни. Йонните течности могат да поддържат биомолекули, откривайки възможност за живот, различен от земния.

Йонните течности са соли в течно състояние, които не се изпаряват при високи температури или ниско налягане, за разлика от водата. Те се образуват, когато сярна киселина (страничен продукт от вулканична активност) се смеси с азотсъдържащи органични съединения, като глицин – вещества, срещащи се на астероиди и планети, пише "Мегавселена".

Такива течности са устойчиви при температури до 180°C и в разредени атмосфери, където водата се изпарява. Представете си солена локва, която не изсъхва дори на нажежена планета. В нея могат да се разтварят молекули, необходими за живот, например протеини, и да протичат химични реакции, както във водата на Земята.

Екипът на MIT, ръководен от Рачана Агравал и Сара Сигер, е провел лабораторни експерименти, смесвайки сярна киселина с азотсъдържащи органични съединения. Те са проверили образуването на йонни течности при различни температури и налягания, характерни за скалисти планети.

Сярна киселина и органика създават йонна течност, дори ако голяма част от киселината се изпари. Тази течност е устойчива на базалтови скали – типични за Венера или Марс. Йонни течности съществуват там, където водата не може да оцелее – при 180°C или ниско налягане. Изследването е започнало с изучаване на облаците на Венера, където сярната киселина може да съдържа органика.