Сярата може да е ключът към търсенето на извънземен живот

Наскоро в проучване, публикувано в списание Science Advances, екип от астрономи откри друг потенциално полезен индикатор, който помага да се разграничат планетите, които са неподходящи за живот, от тези, които могат да го поддържат: серният диоксид. Топлите и влажни планети като Земята съдържат минимални количества серен диоксид, защото се отмива от дъжда. От друга страна, въпреки че Венера има много плътна атмосфера, тя също има малко серен диоксид — ултравиолетовото лъчение на Слънцето го превръща в сероводород в горната атмосфера, принуждавайки го да потъне.

Астрономите откриха, че сярата може да е потенциално важен маркер в търсенето на живот на други планети. Въпреки че самата сяра не е признак за обитаемост, значителни концентрации на серен диоксид в атмосферата на планетата може да показват нейната непригодност за живот, което позволява да бъде изключена от по-нататъшни изследвания.

Обратно, липсата на значителни концентрации на серен диоксид може да означава, че планетата си заслужава по-нататъшно проучване за наличието на водни пари и потенциален живот. Търсенето на живот на други планети ще изисква огромни усилия и постоянство. Всички методи, включително и анализа на нивото на серен диоксид за стесняване на списъка с кандидати, са от решаващо значение за тази мисия.

Откриването на извънземен живот остава една от най-важните цели на съвременната астрономия. Тази задача, обаче, е изключително трудна. Космическият телескоп "Джеймс Уеб" е малко вероятно да успее да открие биосигнатури — газове в атмосферата, произведени от живи организми — на близките екзопланети. По подобен начин обсерваторията Habitable Worlds Observatory ще може да оцени само ограничен брой потенциално обитаеми светове.

Ситуацията обаче се променя за планетите, обикалящи около червените джуджета. Тези звезди излъчват малко ултравиолетова светлина, което позволява на серния диоксид да се задържа в горните слоеве на атмосферата на сухите и негостоприемни светове. Червените джуджета са от особен интерес за астрономите, защото съставляват по-голямата част от звездите в галактиката. Освен това много от най-близките до нас звездни системи, като Проксима Кентавър и TRAPPIST-1, съдържат планети около червени джуджета, което ги прави ключови цели за бъдещи изследвания.

Тази идея е свързана с концепцията за обитаемата зона — регион около звезда, където планетата получава достатъчно, но не прекалено много енергия: недостатъчно, за да замръзне цялата вода, и не твърде много, за да се изпари. В Слънчевата система Венера се намира на вътрешния край на обитаемата зона, чиято повърхността е нагрята до над 427°C под плътна атмосфера, докато Марс се намира предимно извън нея и водата му се съхранява в полярните ледени шапки и подземни резервоари. Самостоятелното откриване на вода обаче не е лесна задача. Например, когато се търси водна пара чрез спектрален анализ, Земята и Венера са трудни за разграничаване, тъй като техните атмосфери изглеждат сходни.