„Космическо чудовище“ се крие в центъра на галактиката „Космическа подкова“

Астрономи твърдят, че са открили най-голямата черна дупка, засичана някога.

С маса 36 милиарда пъти по-голяма от тази на нашето Слънце, нейната гравитация е толкова мощна, че огъва светлината на цяла галактика зад нея в почти съвършен кръг, наречен пръстен на Айнщайн.

"Обикновено за такива далечни системи измервания на масата са възможни само когато черната дупка е активна," казва Мело. "Но тези оценки, базирани на поглъщането на материя, често са със значителни несигурности."

Методът им комбинира използването на гравитационна леща и т.нар. stellar kinematics (звездна кинематика) — техника, която позволява да се изчисли масата на черна дупка чрез скоростта на звездите в околната галактика.

"Смятаме, че размерът на галактиката и на черната дупка са тясно свързани," казва Колет, "защото когато галактиките растат, те могат да насочват материя към централната си черна дупка."

"Това е сред десетте най-масивни черни дупки, откривани някога, и съвсем вероятно — най-масивната," казва Томас Колет, професор по астрофизика в Университета в Портсмут и съавтор на ново изследване, публикувано в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society. Той отбелязва, че други открития на подобно големи обекти често идват със значителна несигурност.

Това е не просто свръхмасивна, а ултрамасивна черна дупка, която се намира в центъра на известната галактика "Космическа подкова", която сама по себе си е сред най-големите, наблюдавани някога. Галактиката е смятана за "вкаменена група" — образувана от сливането на други големи галактики и техните свръхмасивни черни дупки.

Разположена на около пет милиарда светлинни години от нас, "Космическата подкова" носи името си заради ефекта на гравитационната леща — явление, при което светлината от по-далечна галактика се изкривява от гравитацията на по-близка галактика на преден план.

Гравитационната леща е често срещано в космоса и служи като удобен инструмент за астрономите, действайки като увеличително стъкло, което позволява наблюдение на отдалечени обекти, чиято светлина иначе би била твърде слаба. Но в този случай огромната галактика на преден план и разположената зад нея са почти перфектно подравнени от гледна точка на Земята, изкривявайки светлината в непълен пръстен.

Астрономите отдавна подозират, че в сърцето на "Космическата подкова" има черна дупка, но досега не бяха успели да я засекат, камо ли да измерят масата ѝ. Една от причините е огромното разстояние — милиарди светлинни години. Но още по-впечатляващата трудност е, че това е "спяща" черна дупка, която вече не поглъща активно материя, обяснява водещият автор Карлос Мело от Федералния университет на Рио Гранде до Сул в Бразилия.

Когато черна дупка поглъща големи количества материя, падащият материал се нагрява и излъчва огромни количества енергия и светлина, образувайки активен галактически ядрен регион (AGN). Най-ярките от тях са известни като квазари. Но това откритие е "разчитало единствено на огромната ѝ гравитация и ефекта върху околната среда," казва Мело.

Размерът ѝ не е случаен. Астрономите смятат, че откриваме тази ултрамасивна рядкост в една от най-тежките галактики, наблюдавани някога, а не в сравнително скромна като Млечния път, чиято централна черна дупка е "само" 4,3 милиона слънчеви маси, пише dir.bg.

Това може да изглежда очевидно заключение, но как свръхмасивните черни дупки достигат тези колосални размери остава една от големите загадки на космологията. Някои от тях са наблюдавани толкова рано в историята на Вселената, че физически не би трябвало да съществуват, тъй като не е имало достатъчно време да натрупат сегашната си маса. Ако тази се е образувала чрез сливане на галактики, това е силен намек за един от възможните механизми, които създават тези колоси.