Има ли ограничение за това колко голяма може стане една черна дупка?

Но някои черни дупки надвишават дори тези маси и стават „ултрамасивни черни дупки“.

Друг космически гигант е Tonancintla 618 (Ton 618), приблизително един милиард светлинни години, с маса от около 66 милиарда слънца.

Има ли ограничение за това колко голяма може стане една черна дупка? Учените си задават този въпрос от дълго време и екип, ръководен от Приямвада Натараджан от университета Йейл, вярва, че има отговор.

„Ние определяме ултрамасивните черни дупки като черни дупки, чиято маса надвишава 10 милиарда пъти масата на Слънцето“, обяснява Натараджан.

Въпреки че изглежда, че черните дупки биха могли да растат безкрайно, ако имат достатъчно материал и време за „хранене“, има естествен механизъм, който предотвратява неограничения им растеж.

Според Натараджан черните дупки ограничават своя растеж чрез процес, наречен обратна връзка, пише megavselena.bg.

Това означава, че Феникс А може да бъде не само най-масивната черна дупка, която някога сме откривали, но и най-голямата черна дупка, която някога ще открием, казват те.

Учените смятат, че в центъра на всички големи галактики са скрити свръхмасивни черни дупки, космически гиганти с маси милиони или дори милиарди пъти по-големи от масата на Слънцето.

Тъй като газът тече към центъра на галактиката, за да захранва черната дупка, само част от него достига хоризонта на събитията. Останалата част се изхвърля под формата на мощни струи (астрофизични струи), които могат да достигнат десетки светлинни години отвъд родителската галактика. Тези струи загряват околния газ и му пречат да се охлади и кондензира, което пряко възпрепятства образуването на нови звезди.

В крайна сметка струите изтласкват газа от центъра на галактиката, прекъсвайки подаването на материал, който захранва черната дупка, спирайки нейния растеж. Натараджан и неговият екип изчисляват, че горната граница на масата на ултрамасивните черни дупки е около 100 милиарда слънчеви маси.