Пет опита, пет провала: ограниченията на надценките и приоритетът на родното производство не проработиха в 5 европейски държави

Във вторник бе последният срок на общественото обсъждане и проектът се очаква да мине през Министерския съвет преди връщането на депутатите от ваканция на 3 септември, припомня "24 часа".

В становището се припомня, че в разгара на пандемията през 2020 г. у нас бе направен също такъв опит да се определят квоти родни храни в големите супермаркети, и то с министерско постановление, което така и не успя да влезе в сила.

"Неясно остава кой ще плати загубите от изхвърлянето на нашата продукция, след като в друг член законът забранява на търговеца да предлага повече от 10% от стоките на промоция”, пише още в становището.

Още по-абсурдна ситуация въздниквала с картофите и всеки подобен продукт, който е евтин, но обемен и изисква големи разходи за транспорт и съхранение.

Пет държави в Европейския съюз досега са правили опити да ограничат търговските надценки и да дадат предимство на рафта на родното производство пред вносното. Но и петте опита са се провалили, а срещу две от тези държави - Румъния и Унгария, дори има наказателни процедури от Европейската комисия за нарушаване на европейски регламенти.

Другите три – Словения, Германия и Ирландия, са се отказали навреме от такива мерки. Това се твърди в част от многобройните становища на сайта, на който тече общественото обсъждане на проекта на закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни.

Бъдещият закон бе представен преди месец и предвижда в обектите на всяка фирма с над 10 магазина в страната 50% от продуктите от малката потребителска кошница да са произведени или преработени в България. Създава се електронна система, в която до 20-о число на месеца да се вписват цените на земеделските продукти и храни по цялата верига на доставки – за колко се изкупува от производителя, каква е цената след преработката и каква – в магазина. За търговците, преработвателите и големите изкупни фирми с над 20 млн. лв. годишен оборот се въвежда таван на надценката, която е максимум 10%. А за изкупуване на земеделска продукция родно производство се въвежда минимум 10% надценка върху себестойността на тази продукция.

Рядко досега законопроект е предизвиквал такова бурно обсъждане – за броени седмици са се събрали 28 становища, всичките негативни 14 браншови организации на месопреработватели, млекопреработватели и на земеделски производители излизат с общо становище, в което пророкуват, че ако законът влезе в сила, рафтовете в магазините ще се опразнят.

През 2016 г. Словения се озовава в същата ситуация, при това без там правителството да е въвело квоти за словенски храни - то просто задължило търговските вериги да докладват и публикуват информация за националния произход на всяка храна, която продават. Но Словения също е наказана от ЕК, защото е преценено, че това изискване има ограничаващ ефект

Единствено Германия и Ирландия са се разминали с наказателни процедури, но там подобно ограничение било само идея, която е отхвърлена още на ниво национално обсъждане. В становището на 14 браншови организации пък се казва, че проектът пряко заплашва сигурността на пазара на хранителни стоки.

Например преработвателите питат как ще се третират храните, които те произвеждат – като родни или като вносни? При положение че почти няма хранителна стока, която да се прави само от родна суровина. Дори млякото и месото да са родни, в млечните и месните продукти винаги има добавки, които често се внасят от чужбина. В проекта на закона обаче не пише как се третират такива случаи.

Производителите на яйца и на месо пък са възмутени от друг член на проекта, с който се въвежда минимална изкупна цена на продукцията, еднаква за цялата страна. Това заплашвало да ги направи неконкурентни на пазара, при положение че те и сега търпят негативните последици от вноса на евтини яйца и месо от Украйна, Полша, Испания, Гърция и Северна Македония. Това ги кара да се страхуват, че съвсем ще бъдат изтласкани от пазара, независимо че половината яйца в един магазин трябва да са български.

Още по-голям проблем за земеделските производители идва от изискването да изчисляват себестойността на продукцията си към момента на продажбата ѝ. Проблемът идва от това, че разходите им често се правят през предходната година, а продукцията узрява на полето през следващата. А при авансовите сделки, когато парите се плащат или капарират още докато продукцията не е узряла, никой не знае какви са му разходите, защото не знае дали реколтата ще е добра. Затова в становището това изискване е наречено “абсурдно”.

Сега изкупната цена на картофите е около 60 ст. за кило. За 6 ст. на килограм няма да се намери никой, който да се заеме с тяхната логистика, и сегашните вериги на доставка ще бъдат прекъснати, без да е ясно с какво ще се заменят”, твърдят земеделските производители. В общото становище се подчертава и друг казус - установява се твърда надценка от 10% за всички стоки, без значение дали са в по-високия ценови сегмент, или в по-ниския.

В момента надценките на търговците далеч не са еднакви - има продукти с по-висока, но и продукти с по-ниска надценка. Следствието от това втвърдяване е, че постепенно по-скъпите и по-качествени продукти ще изчезнат от пазара за сметка на по-масовите. Това ще е и пречка пред навлизането на нови продукти на пазара, които по неизбежност досега са се продавали с ниска търговска надценка, докато не се наложат. Изводът в това становище е, че рафтовете в магазините постепенно ще опустяват, а сегашното разнообразие от стоки значително ще намалее. На друго място пък в становището на търговците се казва, че за да избегнат санкциите, много производители ще се принудят просто да влагат по-евтини суровини в продукцията.

Така се е случило например в Хърватия, където преди две години правителството въведе таван на цените на продукти от първа необходимост, за да предотврати спекулативното поскъпване покрай въвеждането на еврото. Много производители на храни тогава, за да издържат на ограничението, просто започнали да слагат по-евтино мляко или месо, или да влагат заместители. Резултатът - хората престанали да купуват точно стоките с определен таван на цената.