Църквата почита...

На 13 август възпоменаваме паметта на двама велики светители – преподобни Максим Изповедник и свети Тихон Задонски.

Преподобни Максим Изповедник (ок. 560 – 662 г. сл.Хр.) е един от най-големите и авторитетни църковни отци и учители на Църквата. Пламенен защитник на православната вяра, запечатал верността си към нея с подвига на изповедничеството.

На днешния ден възпоменаваме и друг именит богослов и църковен писател, православен архиерей от 18-ти век, сравним с древните велики свети отци на Вселенската църква – светителя Тихон, епископ Задонски.

През 1846 г. при поправка на централната манастирска църква мощите му били намерени нетленни.

На 13 август 1864 г. (78 г. след смъртта му) той е канонизиран от Руската православна църква.

Вечерта се отслужва Вечерня с Молебен канон на Пресвета Богородица.

В своето богословие св. Максим разработва църковното учение за двете воли, съответстващи на двете естества - Божествено и човешко, в Богочовешката Личност на Господ Иисус Христос, и така става изразител на догматическата истина на Вселенската църква срещу монотелитската ерес. Неговото учение по този въпрос залегнало в основата на вероопределението на VI Вселенски събор (681 г. сл.Хр.).

Високообразован, блестящ познавач на древногръцката философия, св. Максим бил най-авторитетният философски ум на Изтока в своето време. Проникнат от духа на светоотеческото богословие, познаващ отлично Свещеното писание и Църковното предание, св. Максим се проявил като плодовит християнски мислител и писател и авторитетен учител на истините на вярата.

Изправен на съд при император Констанс II, св. Максим Изповедник бил оклеветен в държавна измяна и вражда против царя. Отрязали му езика, отсекли му дясната ръка, за да не може да проповядва и да пише. Въпреки понесените страдания и рани, бил изпратен на заточение и затворен в крепостта Схимарис (в днешна Грузия), където починал на 13 август 662 г. на 82 години.

Завършил образованието си с пълно отличие, той бил назначен в Новгородската духовна семинария като преподавател по гръцки език и риторика. През 1758 г. приел монашеско пострижение с името Тихон и наскоро бил ръкоположен за йеродякой, йеромонах, а през 1759 г. е възведен в архимандритско достойнство и назначен за ректор на духовната семинария в гр. Твер. През 1762 г. бил ръкоположен за епископ като викарий на Новгородската епархия, а през 1763 е назначен за Воронежки епископ, какъвто останал едва 7 години и поради влошено здраве се оттеглил в Задонския манастир "Св. Богородица", на 95 км от гр. Воронеж.

Неговият голям подвиг се състоял в постоянен пост и молитва, строг нравствен живот, непрестанна благотворителност и най-вече – в неговите "златословесни писания", написани в съзерцателния покой на манастирското усамотение. Като оставил на своята Църква безценно писмено съкровище – творенията му наброяват 16 тома – св. Тихон, изпълнен с преизобилна Божия благодат, завършил земния си живот на 13 август 1783 година.