Под паветата на столицата лежи едно от най-големите забравени съкровища на европейската култура — античният амфитеатър Сердика. Разположен между бул. „Дондуков“ и ул. „Будапеща“. Той не е просто камък върху камък, а арената на една изгубена империя. Мястото, където са се събирали граждани, философи и гладиатори. Където са ехтели викове от битки и аплодисменти от тълпата.
Това пише в официална позиция от страна на "Продължаваме промяната", която публикуваме без редакторска намеса:
Да се осигури финансиране за разкопки и консервация
Да се отвори публичен достъп до обекта
Да се създаде постоянно място за изследване и експозиция
Да се интегрира амфитеатърът в образователни и културни програми
Това не е само инициатива, а въпрос на отговорност към общото ни минало и бъдеще, въпрос на идентичност и национално съзнание.
За защитата на паметника има петиция, която може да се сподели и подпише на: https://www.peticiq.com/494596".
"С размери 62 на 43 метра, той е сред най-големите, съчетаващ в себе си две епохи – римски театър и късен амфитеатър. Историческа и архитектурна рядкост от световна величина. Строежът му започва при император Диоклециан и е завършен по времето на Константин Велики – същият, който нарича Сердика „моят Рим“ и обмисля да я направи столица на империята.
През 1919 г., до днешната сграда на Министерския съвет, е открита каменна плоча – афиш за гладиаторски борби с диви зверове. Въображението неволно стига до Спартак — тракийският роб, гладиатор и бунтовник, вероятно минавал по тези каменни коридори. Легендата го води през арените на Рим, но сърцето му е от Тракия — от Родопите, от земите край Марица, както е и името на неговата сестра. Христо Ботев го нарича „героят на робите“, възпявайки Спартак като символ на вечната борба за свобода.
Днес, вместо да бъде експониран, съхранен и достъпен за обществото, амфитеатърът на Сердика е изложен на риск — част от терена му попада в списък на имоти за продажба. Това не е просто административен пропуск, а тревожен сигнал за подценяване на един от най-ценните паметници на българската история.
Ние от „Продължаваме промяната“ вярваме, че отговорността за опазването на културното наследство е споделена, но преди всичко институционална. Призоваваме Министерството на културата и правителството да предприемат спешни действия:
Както в Италия и Гърция, където археологическите обекти стимулират туризма и икономиката, така и ние можем да използваме културното наследство като двигател за развитие. Експонирането на амфитеатъра, част от комплекс „Антична Сердика“, би могло да привлече туристи и да създаде нови възможности за работа, като същевременно подкрепи икономическото благосъстояние на София и страната.
)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)