32% от българите виждат изкуствения интелект като заплаха за човечеството, в същото време - не използват AI приложения

Изследването е проведено в периода 7-14 юли 2025 г. сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна чрез пряко стандартизирано интервю, съобщава БТА.

Приложения като ChatGPT, Gemini и др. подобни използват 44% от пълнолетните българи, а 56% - все още не. Използването им обаче е относително ограничено като честота - 13% активно, 31% - в отделни случаи, казват от статистическата агенция.

Според данните от изследването българските граждани са на средно европейско равнище по степен на проникване на AI приложения, но в догонваща позиция от гледна точка на целите на ползването им.

Според национално представително проучване на агенция "Алфа Рисърч", българите използват генеративен изкуствен интелект на средно европейско ниво.

За средните поколения генеративният AI е познат, но все още не е всекидневие. Образователният статус прави картината още по-диференцирана. Основни потребители са хората с висше образование (62% ползват, 38% - не), а сред най-ниско образованите ситуацията е диаметрално противоположна (21% ползват, 79% - не), сочат резултатите.

Европейците се ориентират към тях еднакво активно за лични нужди (търсене на информация, забавление) и в изпълнение на професионални или образователни задачи. Българинът се обръща към генеративния AI два пъти по-често от личен интерес (36%), отколкото за да постигне по-висока ефективност в дейността си (18%) - тенденция, която доминира във всички социално-демографски слоеве, вкл. най-младите и най-високо образованите.

Все още ниската честота и дисбалансът в целите, за които се ползва, предопределя и противоречивата нагласа на българина към изкуствения интелект. Към момента е налице паритет в оценките, с лек превес на оптимистичните нагласи. Общо 36% са на мнение, че генеративният AI ще подпомогне човечеството като стимулира развитието на науката, медицината и други важни сфери. Привърженици на тази теза са основно най-активните потребители в страната - висшистите и хората на възраст 18 - 39 години.

От агенцията допълват, че ентусиазмът и страховете, с които обществата (вкл. българското) посрещат навлизането на изкуствения интелект не прави изключение от добре познатото в исторически план отношение към иновации със силен социален, икономически, научен отпечатък. Много от тях са посрещани с противоречиви нагласи и само опитът се е наложил като убедително доказателство за тяхното значение. По този път по всяка вероятност ще преминават и възприятията за изкуствения интелект в българското общество.

Интересно е, че в страни, където използването му е по-активно, оптимизмът и разбирането за предимствата доминират отчетливо над съмненията за бъдещето на човечеството. Това означава, че пътят към все по-цялостното му използване е открит и през следващите години могат да се очакват все по-дълбоки трансформации във всички области, пише в изследването.