И все още няма мир. Защото мирът никога не е бил целта

…

________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Измина почти цяла една година, откакто написах: „Това е стара и станала прекалено прозрачна с времето тактика – когато си във военно положение, всеки, който си позволи да те критикува (прав или не), го обявяваш за колаборационист и го плюеш, че не е патриот и че работи за врага“.

…

Още тогава исках да кажа, че хората грешно си представят конфликта като сблъсък между палестинци и израелци. Защото палестинците и израелците – както всички хора по света – искат просто да си живеят живота мирно и тихо. Не това са двете „страни“.

Двете страни са: от едната – Хамас и Нетаняху; а от другата – обикновените хора от Палестина и Израел. ТОВА са страните.

Измина почти цяла една година, откакто писах за фарса, който има наглостта да се нарича мирен процес в конфликта между Израел и Палестина.

През тази година десетки хиляди нови цивилни бяха погребани, Газа се превърна в гробище, а думата „хуманитарен“ бе използвана толкова безсмислено в брифингите на военните, че вече звучи като сатира.

Но нищо фундаментално не се е променило, защото мирът никога не е бил част от плана. Не и за Нетаняху, чиято власт се крепи на страх и развалини. Не и за Хамас, които се хранят от кръвопролития и отчаяние.

Това не е религиозна война. Вече дори не е и териториална. Това е война по поддръжка – поддръжка на политически кариери, военни договори, избирателна истерия и глобално разсейване.

Всеки изстрелян снаряд, всяко погребано дете, всяко нарушено примирие, всичко подхранва една и съща стара машина. А единственото нещо по-евтино от оръжията, които се пускат от небето, е стойността, която се придава на човешкия живот, особено когато този живот се окаже палестински.

Но онова, което последва, не беше правосъдие, а отмъщение, облечено в политика. Нетаняху започна кампания с такава бруталност, че цели квартали изчезнаха за една нощ. Бомбардирани болници. Убити журналисти. Хуманитарни конвои превърнати в мишени. А международният отговор? Трагична смесица от мълчание, „дълбока загриженост“ и дипломатически акробатики.

Да сме наясно: Хамас не представлява всички палестинци, както и Нетаняху не представлява всички израелци.

Но и двата лагера твърдят, че говорят от името на народа си, докато го хвърлят в пламъците. Единият (Хамас) изстрелва ракети зад гърбовете на цивилни и ги ползва същите тия цивилни като жив щит. Другият (Нетаняху) срива градове и нарича това самозащита. А между тях са милиони хора, които просто искат да се събудят сутрин, без да се чудят дали ще доживеят до обяд.

А в това време Нетаняху се държи за властта така, сякаш е алергичен към отговорност. Обвиненията в корупция? Все още си съществуват. Масовите протести в Израел? Пренебрегнати. Крайнодясно правителство, което прикрито мечтае за анексия и принудително изселване? Рутинна практика.

Той иска вечна война, защото докато има война, няма избори. Няма процес. Няма последици. Само постоянна криза – любимата му политическа атмосфера.

А Хамас? Хамас вирее сред руини.

Колкото по-зле става, толкова повече власт трупат. Не искат възстановяване. Искат мъченичество и кадри за пропаганда. Те не управляват, а изпълняват някакъв апокалипсис пред камерите с добре подплатен финансов аспект (за техния си тесен кръг). А трагедията е, че хората, хванати в капан в Газа – истинските хора, майките, децата, медиците – нямат никакъв глас. Те са просто статистика, чакаща да бъде обновена в поредния видео-файл на клането.

Световни лидери продължават да призовават „двете страни към сдържаност“, като че ли сдържаността изобщо някога е била на масата. Анализатори продължават да се държат, сякаш наблюдават футболен мач, измервайки резултата по брой на труповете и разрушенията. А социалните мрежи са все така овъртолени в истерия от хаштагове – всеки по-шумен от предишния, всеки напълно безсилен да спре следващата ракета.

Светът се раздели на две: про-Палестина и про-Израел; и реши, че всичко е само черно-бяло и че ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва сляпо да подкрепяш една от двете страни, без значение от нищо. Ако подкрепят палестинците, се насилват да подкрепят и Хамас и си затварят очите за жестокостите им; както и от другата страна се насилват да харесват Нетаняху и си затварят очите за неговите жестокости. Всички, викащи срещу Хамас, се правят, че Нетаняху не убива деца в Газа. Но и всички викащи срещу Израел, се правят, че Хамас не обезглавява израелски бебета.

Но…

Ще има ново примирие. После нов въздушен удар. После ново погребение.

Но нека не се преструваме, че не знаем истината. Няма мирен процес. Има само „процес“ и той няма нищо общо с мира.

Отново ще се самоцитирам: „Малко преди да се случи чудовищната атака на 7 октомври, мирът бе започнал по-трайно да се настанява в Газа и дори Нетаняху нямаше вече поводи да бъде краен, да нарушава свободата на палестинците или да затваря Газа. Дори напротив – имаше страшно много мюсюлмани с документи за работа в Израел и свободно предвижване. Имаше подписан договор за облагородяване на инфраструктурата за над милиард долара. Имаше сближаване на позициите. И тогава терористите от Хамас сложиха край на всичко и върнаха региона десетилетия назад.

За тях войната е бизнес. За тях също е важно да има военно положение, защото то циментира властта им.

Ако някой си мисли, че Израел е по-голям враг за палестинците от Хамас, значи не внимава достатъчно. Това, което Хамас причинява на палестинците, Израел не се и доближава дори по ниво на унищожителност. То е нещо като това, което Сталин причиняваше на собствения си народ.

Когато палестинците искат да се евакуират, за да се спасят, когато Израел им дава коридор за евакуация и ги предупреждава да бягат, Хамас са тези, които ги спират и пращат там, където падат бомбите – за да може после да използват труповете им за евтин международен ПР.

[…]

Ето какво написа „Дойче веле“: „През уикенда шестима израелски заложници бяха открити мъртви в Газа. Това предизвика гняв и протести в Израел, където в понеделник беше организирана и стачка. Протестиращите израелци месеци наред обвиняват Бенямин Нетаняху, че възпрепятства подписване на примирие с Хамас и по този начин излага на все повече риск заложниците, които още се намират на територията на анклава““.