От ИПБ искат Радев да наложи вето върху промените в Закона за движение по пътищата

1. „Средна скорост“ – неясно понятие за сигурни глоби

Въвежда се санкция за превишаване на т.нар. „средна скорост“ в „определен участък от пътя“.1 Тази разпоредба е съзнателно недописана и създава огромна правна несигурност. Законът не казва:

- Кой и как ще определя тези участъци?

- Как ще бъдат обозначавани те, за да знаят водачите, че са в зона за контрол?

- Как ще се изчислява допустимата средна скорост, ако в участъка има няколко различни ограничения (например 90 км/ч, после 60 км/ч заради ремонт, после пак 90 км/ч)?

2. Общинските камери – превръщане на безопасността в бизнес

Освен това, прехвърлянето на контрола върху 265 общини с различен административен капацитет ще доведе до пълен хаос и неравно третиране на гражданите.

3. Нов хаос върху старата разруха: Проблемът с електронните фишове

Проблемът е толкова сериозен, че в момента двете върховни съдилища – ВКС и ВАС – са се заели с решаването му чрез съвместно тълкувателно дело № 4/2023 г.

В заключение:

В своя позиция Институтът за пътна безопасност (ИПБ) настоява президентът Румен Радев да наложи вето върху приетия на второ четене общ законопроект за промени в Закон за движение по пътищата. 

"Последните промени в Закона за движението по пътищата (ЗДвП), приети от Народното събрание, не са реформа, а опасен законодателен експеримент за сметка на всички български граждани. Вместо да решат натрупаните с години проблеми, тези текстове създават нови абсурди, които превръщат закона в капан за шофьорите и в източник на приходи за администрацията.

По време на дебатите в парламентарната комисия е било отхвърлено предложение, което е целяло да внесе яснота по тези въпроси.1 Така всеки шофьор може да бъде превърнат в нарушител, без дори да подозира, а администрацията получава неограничена свобода да тълкува правилата както намери за добре.

Законът дава право на общините да поставят собствени камери и да прибират 50% от събраните глоби.Това е рецепта за злоупотреби, защото създава пряк финансов стимул за общините не да подобряват пътната безопасност, а да генерират максимален брой глоби. Вместо превенция, целта става печалба. Това поставя и фундаменталния въпрос: защо една община да работи за намаляване на нарушенията, ако бюджетът ѝ зависи от тях?

Вместо да изчака решението на съда и да поправи доказано неработещата уредба, законодателят добавя към нея ново и неясно по съдържание наказание – това за „средна скорост“. Това е проява на институционално неуважение и гарантира само едно: още повече объркване, още повече съдебни дела за сметка на гражданите и нулев ефект върху безопасността.

Тези промени не са за безопасност. Те са за пари и за удобство на администрацията. Докато никой не носи отговорност за лошите пътища, липсващата маркировка и неадекватната сигнализация, вината ще продължава да се прехвърля единствено върху шофьора.

Настояваме Президента на Република България да наложи вето на този закон. Връщането му за ново обсъждане не е в интерес на шофьорите, а в интерес на правовата държава, здравия разум и истинската, а не привидна борба за безопасност по пътищата", заявяват от ИПБ.