Проектобюджетът на Франция като сигнал за тревога за цяла Европа

„Това ще остави все по-малко фискално пространство за помощи, насочени към намаляване на бедността, осигуряване срещу шокове в доходите и подкрепа за преразпределение на пазара на труда“, предупреждава ОИСР.

За повече подробности - четете тук.

Във вторник френският премиер Франсоа Байру хвърли бюджетна бомба, която не беше сигнал за тревога само за Франция, пише profit.bg.

Тя беше най-ясното доказателство досега, че застаряващата и все по-немощна Европа се насочва към фалит, освен ако не предприеме сериозни промени, тъй като дигитализацията, декарбонизацията и отбраната трябва да бъдат финансирани на фона на сериозен демографск спад. Но възможностите за за маневриране са ограничени и поради още две „Д“ – дълг и дефицит, пише в свой анализ POLITICO.

И докато презентацията на Байру, включваща съкращения на разходите, увеличаване на данъците и дори премахване на два официални празника, показа невъзможността да се продължи с обичайния начин на работа, реакциите към нея са знак колко трудно ще бъде да се промени курса.

„Това правителство предпочита да атакува френския народ, работниците и пенсионерите, вместо да се бори с разхищението“, коментира лидерката на крайната десница Марин льо Пен в социалните медии, обещавайки да свали правителството на малцинството на Байру, ако той се придържа към плановете си.

Но Франция не е единствената страна в подобно затруднение. Байру е само един от малкото центристки премиери в региона, които се оказват в капан между крайностите на лявото и дясното: само миналата седмица, от другата страна на Ламанша, британският премиер Киър Стармър беше принуден от бунт на свои депутати да се откаже от съкращенията в социалните помощи, които смяташе за необходими. И докато много страни от еврозоната отбелязаха напредък в запълването на бюджетните си дефицити от края на пандемията, Международният валутен фонд очаква общият бюджетен дефицит на блока да се увеличи до 3,3% от брутния вътрешен продукт до края на десетилетието. Това би довело до ръст на брутния публичен дълг до 93% от БВП.

Финансите на Франция са в по-лошо състояние от тези на която и да е друга голяма икономика в региона. Рейтинговите агенции редовно посочват влошаващата се траектория на дълга. Дефицитът на страната достигна почти 9% от БВП през 2020 г. и от 2019 г. насам не е падал под целта на ЕС от 3%. Дори според прогнозите на Байру той няма да се върне там до 2029 г. В същото време разходите за обслужване на този дълг не могат да не нараснат през следващите няколко години, тъй като правителствата в цяла Европа рефинансират с много по-високи лихвени проценти парите, които са заели почти безвъзмездно между 2014 и 2022 г.

Но и много други столици се сблъскват с голяма част от същите проблеми, които тревожат Париж – особено що се отнася до демографията и фаталния спад в съотношението между работници и пенсионери. Централната банка на Германия например оценява, че работната сила ще започне да намалява в абсолютно изражение, точно когато огромните планове за разходи, финансирани с дълг, на канцлера Фридрих Мерц влязат в сила.

Доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) от началото на този месец установява, че общите социални разходи, свързани с демографията, ще увеличат публичните разходи на страната с около 3 процентни пункта от БВП в рамките на 25 години.

В много случаи най-належащият проблем е цената на държавната пенсионна система: британската Служба за бюджетна отговорност обяви този месец, че до началото на 70-те години на 21-ви век тя ще консумира 7,7% от БВП, в сравнение с 5% днес (и само 2% през 1950 г.). В по-широк план, последната оценка на Европейската комисия за размера на проблема през 2021 г. сочи, че общите разходи за застаряването на населението – включително разходите за пенсии, здравеопазване и грижи – ще се увеличат от 24% от БВП през 2019 г. до 25,9% през 2070 г.