От Сталин до Путин – как маскирането на провала се превръща в стратегия за власт

„Шпигел“ наскоро отбеляза, че западните столици са очаквали повече от подхода на Тръмп към Украйна – по-остра риторика и по-дълбок ангажимент. Но са получили двусмисленост.

Какво става сега? Изведнъж Западът обсъжда удари в дълбочина срещу Русия; не чрез дипломатически натиск, а чрез ескалация?

______________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Русия е усъвършенствала изкуството на прикриването. Не само на провалите си, но и на зашеметяващата цена в човешки животи. От „Великата отечествена война“ на Сталин до „специалната военна операция“ на Путин, Кремъл маскира загубите си, за да скрие стратегически слабости и да оправдае брутални жертви.

Съвсем наскоро попаднах на една статия на Stopfake, която разглеждаше пропагандата по прикриване и „замитане“ още от края на Втората световна и първите дни на Студената война. Тя ми припомни, че след края на войната, съветските власти ОБЯВЯВАТ ОФИЦИАЛНО САМО СЕДЕМ МИЛИОНА ЗАГИНАЛИ ДО 1946 г.

Да… по-късно, разбира се, цифрата нараства на 20 милиона, а едва през последните десетилетия се разкриват оценки между 38 и 42 милиона. Което си е доста повече от натъкмените числа. Нали? Историкът Игор Ивльов прави прецизна реконструкция чрез партийни регистри, преброявания и училищни архиви и стига до 38,5 милиона съветски жертви, включително 20,5 милиона войници.

Американският историк А. Дж. Рибер оценява числото на около 35 милиона. Доклад на Николай Земсков пред Думата през 2017 г. стига още по-далеч: над 52 милиона, ако се включат неродените поради войната и цивилните загуби – близо една трета от днешното население на Русия.

Това прикриване не е просто въпрос на гордост; то е в основата на култ. Сталин и наследниците му превръщат националната трагедия в мит: „Вижте как победихме, независимо от цената“.

Първоначално прикривайки реалните данни за загубите през Втората световна, Москва се сеща, че може да използва големите загуби за пропаганда. За да показва колко много „заслуга“ има срещу Хитлер. Става дума за театъра на вечната (голяма) жертва. Това е.

…

Прехвърляме се към войната на Путин в Украйна и моделът е зловещо познат. Всеки неуспех се представя като необходима жертва в името на съдбата на руската нация (нещо – самò по себе си – доста неопределено…); загубите се представят като някаква извратена „чест“. Представят се като неизбежни.

Това е сега. След години вероятно ще извадят реалните цифри и ще ги развяват като знаме на вечната (голяма) жертва. Както Сталин, Путин ще се издигне над вината и ще превърне смъртта във валута на руското величие. Но засега… по сталински – прикриват.

…

Още към 30 април Украйна твърди, че почти 952 000 руски войници са убити, ранени или безследно изчезнали.

Тези числа не са просто статистика. Това са човешки животи, изсипани в машината на властта. Но режимът на Путин прикрива жертвите си. И така скрива провалите на ръководството, което ги причини.

„Благосклонността“ на Тръмп отива и по-далеч. В разговор наскоро той уж попитал президента Зеленски защо Украйна не е ударила Москва или Санкт Петербург, „за да ги накарате да почувстват болката“ и да изтръгнете отстъпки. Зеленски отговаря: „Можем, ако ни дадете оръжията“.

Един път се говори за възпиране и дипломация, втори път същата уста говори за удари по Москва? Един път изрича, че – видиш ли – Зеленски „няма карти“, а след това го пита що не удари Москва…?

Тръмп маскира или реалните си намерения…

… или факта, че няма никакви намерения и просто импровизира според настроението си в дадения ден.

Общият елемент тук? Маскирането – на жертви, на намерения, на стратегия – се използва като оръжие. Сталин прикрива жертвите, за да скрие провала на лидерството. Путин скрива загубите от бойното поле, за да задържи властта. Тръмп маскира „западната политика“ (която явно си мисли, че дирижира) чрез шум, забавяне и отклонения – флиртувайки с ескалация, която уж щеше да избягва.

…

Веднъж и завинаги трябва да се вземе едно решение за Украйна и да се следва. И то много отдавна трябваше да е взето. Отдавна трябваше да се даде повече мощ за защита на Украйна и да не се възпира. Още докато Русия се отърсваше от първоначалните провали и Путин осъзнаваше, че парите за реформа на армията са били крадени и пренасочвани. Тогава беше моментът да се смачка злото и да се изкорени. А не три години да се чешем по главите и да даваме време на агресора да се прегрупира и да затегне военното си производство и военната си икономика.

И един цитат от Stopfake:

„След като отслаби съветската държавност, икономика и военно ръководство, той [Сталин] първо умиротвори, а после се съюзи с Хитлер и игнорира предупрежденията за предстоящ блицкриг. Единственият начин, по който Сталин успя да спре и отблъсне германците, беше като хвърли милиони човешки същества в пастта на нацистката военна машина. Той също така се възползва от помощта, доставена чрез конвои от британски и американски търговски кораби (само Обединеното кралство губи 3 000 души и 101 потопени кораба). Всеки втори германски войник, убит от Червената армия, е умрял от американски куршум, твърди руски историк“.

Както винаги… най-силното оръжие на руската армия е пренебрежението към живота на собствените ѝ войници; хвърлят ги като дърва в печката. И понеже имат голямо население, се опитват да победят противника, заливайки го с пушечно месо: вие нямате толкова патрони и снаряди, колкото ние имаме войничета за жертване, ще ви удавим в многочисленост, докато се изтощите, без значение колко от нашите ще умрат.

Матушките после ще народят нови… че и други войни се задават. Русия без война не може.

Нали помните: „Независимо от цената“ са ключовите думи.