Поетесата Белослава Димитрова изследва провала на човешкото чрез „Дивата природа”

„Дивата природа” е концептуална стихосбирка, в която се оглеждат еволюционните модели и законите на джунглата.

Не само това превръща книгата на младата поетеса Белослава Димитрова в уникална творба – нейното преимущество в естествения отбор на българската литература е дълбоко вкоренено и в посланието, закодирано между страниците. Наскоро, пред „Портал Култура”, тя сподели какъв е замисълът на книгата й и как се е зародила в съзнанието й:

„Исках по-ясно да видя провала на човешкото. И търсенето започна, избирах да чета все повече книги за природното, за средата. Още преди това бях посягала към трудове на Якоб фон Юкскюл и някои от неговите идеи вградих в стихотворения. Прочетох „Произход на видовете” на Чарлз Дарвин, потърсих и публикации на неодарвинисти. Важно беше за мен наново да преразгледам възможностите на дивото. Да го превърна във вяра или по-скоро в нещо като смисъл, като шанс. Почти се зомбирах пред научнопопулярни филми за животинския свят. За да стигна до убеждението, че дивото, животинското, заложено в нас, ще ни спаси един ден, ако е възможен избор. То е генетичният код, матрицата, върху която подобренията и стремежът за нещо повече нямат смисъл, и това носи успокоение. Просто човечеството стигна прекалено далеч и ще трябва да се справи само с бездействието и скуката.”

създават усещането за космическа дълбочина на погледа и показват човека като един сред многото животински видове.”

Самата Димитрова е родена през 1986 г. в София. Завършва немска филология и журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Работи в интернет радио „Бинар“ на Българското национално радио. През 2012 г. дебютира в „Литературен вестник“. Има публикации и в литературните списания „Страница” и „Granta“. Първата й книга „Начало и край” излиза през 2012 г. в поредицата „Нова проза и поезия” на издателството на Софийския университет. Поддържа блог за своя и чужда поезия, озаглавен Форсмажорна.

„Дивата природа” е във всички книжарници с логото на ИК „Deja Book”, а за корицата е използван фрагмент от картина на зоолога Филип Хенри Гос.