„Дивата природа” е концептуална стихосбирка, в която се оглеждат еволюционните модели и законите на джунглата.
Не само това превръща книгата на младата поетеса Белослава Димитрова в уникална творба – нейното преимущество в естествения отбор на българската литература е дълбоко вкоренено и в посланието, закодирано между страниците. Наскоро, пред „Портал Култура”, тя сподели какъв е замисълът на книгата й и как се е зародила в съзнанието й:
„Исках по-ясно да видя провала на човешкото. И търсенето започна, избирах да чета все повече книги за природното, за средата. Още преди това бях посягала към трудове на Якоб фон Юкскюл и някои от неговите идеи вградих в стихотворения. Прочетох „Произход на видовете” на Чарлз Дарвин, потърсих и публикации на неодарвинисти. Важно беше за мен наново да преразгледам възможностите на дивото. Да го превърна във вяра или по-скоро в нещо като смисъл, като шанс. Почти се зомбирах пред научнопопулярни филми за животинския свят. За да стигна до убеждението, че дивото, животинското, заложено в нас, ще ни спаси един ден, ако е възможен избор. То е генетичният код, матрицата, върху която подобренията и стремежът за нещо повече нямат смисъл, и това носи успокоение. Просто човечеството стигна прекалено далеч и ще трябва да се справи само с бездействието и скуката.”
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)