Отмениха оправдателната присъда на Петър Драшков за пране на пари по аферата „Златното пате“

Миналата година Драшков беше оправдан за изпиране на близо 9 млн. лева, които прокуратурата твърди, че е получил от „продажбата" на имот от 14 дка, за който пък той е получил чрез измама документите за собственост.

Петър Драшков, който е брат на бившия зам.-шеф на ДАНС Иван Драшков, е бил оправдан без мотиви по обвинението за пране на пари от аферата „Златното пате". Това става ясно от решение на Софийския апелативен съд (САС), който отмени оправдателната присъда на Драшков и върна делото на друг състав на градския съд, показва проверка на „Лекс".

Става дума за скандалната афера „Златното пате" от далечната вече 2008 г. Тогава с подправен договор фирмата на Драшков „Сида-С" фиктивно купува от Столичната община терен от над 14 дка в кв. „Стрелбище" за по-малко от 1 млн. лева. Тогавашният кмет на София Бойко Борисов свидетелства и каза, че всички негови подписи по тази сделка са фалшифицирани, теренът не е продаван и никакви пари не са влизали в общината.

Инициатор на сделката с имота в кв. „Стрелбище" била Ивалина Трифонова-Янакиева, която още през 2007 г. опитала да го „продаде" на друг бизнесмен, като ползвала друго име, но той се усъмнил в самоличността ѝ и се отказал. За имота обаче научил и Драшков, който макар и предупреден от въпросния бизнесмен, се съгласил да се включи в схемата. Драшков казал на Трифонова, че ще получи 100 000 лева капаро, ако му осигури документите, с които общинският имот се прехвърля на фирмата му. Тя му представила договор за продажба на имота, който Драшков подписал, а Трифонова се ангажирала да бъде поставен и фалшифициран подпис на Бойко Борисов. На финала обаче Трифонова решила, че е твърде рисковано и се отказала, но неизвестни лица няколко пъти я отвличали и заплашвали, а накрая тя изпълнила уговорката.

След вписването на договора в Имотния регистър и получаването му, Драшков платил на Трифонова, а намерението му след това било да препродаде имота на фирма на бившия депутат Емил Димитров за 14 млн. евро. Сделката била финансирана с банков заем от 10 млн. евро. По лична сметка на Драшков били преведени 5 млн. евро, но останалите 5 млн. евро не били платени, тъй като Бойко Борисов вече бил сигнализиран за измамата и разкри случая пред медиите.

Именно заради платените 5 млн. евро на Драшков, десет години по-късно срещу него започна делото за пране на пари, по което беше оправдан миналата година. Прокуратурата твърди, че той е знаел, че парите са придобити с измама, като в диспозитива на обвинението се казва дори, че измамата е извършена от него и се позовава на приключилото дело, което се явява предикатното престъпление за прането на пари. В старото делото обаче Драшков не е осъден и макар да става ясно, че преследването срещу него е прекратено само заради забавеното внасяне на обвинителния акт в съда, няма как да се презумира негова отговорност за извършената измама.

Именно с този довод и защитата му пледира да бъде оправдан, а и първата инстанция мотивира присъдата. Съставът на градския съд с председател и докладчик Иван Коев написа тогава, че осъдителната присъда спрямо един от участниците в престъпната дейност, не може да служи за доказателство срещу друг участник, чиято съпричастност не е установена по несъмнен и категоричен начин в съдебен процес.

„По изложените съображения настоящият съдебен състав не може да приеме за доказано „участието" на подсъдимия Драшков в предикатното престъпление, тъй като деянието и вината на лицето не са установени с влязла в сила присъда срещу него... От събраната в хода на настоящето съдебно производство доказателствена съвкупност също не се доказа по категоричен начин съпричастността на подсъдимия Драшков към първичната престъпна дейност... Оттук съдът намира, че не може да се установи и субективната страна на престъплението „пране на пари", доколкото законът изисква деецът да е знаел или да е предполагал, че инкриминираното имущество е с незаконен произход, а в настоящия случай не може да се установи връзката на дееца с предшестващата престъпна деятелност", се казваше в мотивите към присъдата на градския съд.

В решението на апелативния съд (Вера Цветкова-председател, Илияна Стоилова-докладчик и Андрей Ангелов) обаче се заявява, че в мотивите на първата инстанция напълно липсват съображения за извода за несъставомерност и не е направен анализ на доказателствата.

САС припомня, че представата за предикатното престъпление е елемент от осъзнаването на обществената опасност на деянието и има отношение към умисъла за изпирането на пари – дали е пряк, или евентуален. Според апелативния съд обаче изводът, че изобщо не е доказана предварителната дейност на Драшков за измамата, не е аргументиран, като по този начин са останали декларативни и основанията за оправдаването му. Апелативните съдии пишат, че независимо че прането на пари се явява вторично престъпление, то има напълно самостоятелно значение, а връзката с измамата може да е само обосновано предполагаема, а не несъмнено доказана.

На следващо място САС пише, че анализът е не само непълен, а и в нарушение на изискването за мотивиране на присъдата, тъй като в мотивите се съдържа израз, който поставя под съмнение невинността на подсъдимия. Става дума за преценката на градския съд доколко достоверни са твърденията на Драшков, че не е имал съмнения в законността на сделката, с която е придобил имота. Апелативните съдии посочват, че СГС е изложил само бланкетна формулировка, че тези твърдения нито се подкрепят, нито се опровергават от събраните доказателства.

Според САС в присъдата на градския съд липсва анализ и оценка на фактите, че имотът е бил актуван като публична общинска собственост, фирмата на Драшков не е участвала в публична процедура по продажбата на имота, представляващият собственика му не е изразявал съгласие за продажбата, а всички тези факти са били изрично посочени в обвинителния акт.