Военната учебна програма на Русия: От учебниците до кошмарите на Киев

Ужасяващото „ново нормално“ в Киев

_____________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

В московските класни стаи днес, ученици от 11-ти клас разгръщат чисто нови учебници по история, които безцеремонно обявяват, че руската инвазия в Украйна не само е оправдана… тя е необходима.

Редактирани от президентския съветник Владимир Медински, тези томове представят случващата се война като героична, „отбранителна“ мисия. Учениците са уверявани, че Русия се намесила, за да „предотврати края на цивилизацията“, представяйки „специалната военна операция“ като морална мисия за защита срещу западна агресия.

Следствието е ужасяващо логично: когато децата поемат пропагандата на държавата като факт, се формират цели поколения, които вярват, че бомбардирането на чужди градове е патриотичен дълг.

Обхватът на Кремъл стига още по-далеч: ежеседмични „важни разговори“ индоктринират по-малките ученици с патриотични уроци, възхвалявайки армията и представяйки всяко несъгласие като предателство.

Прочетете го пак: „… представяйки всяко несъгласие като предателство…“

В този модерен автократичен модел историята не служи за размисъл, а като идеологически инструмент, внушаващ, че Русия е вечната жертва и доблестен освободител.

Междувременно, Киев се е примирил с една брутална нова реалност. През последните нощи руските атаки с дронове и ракети не стихват. Насочени са към гражданска инфраструктура: училища, болници, метростанции. Убиват цивилни и превръщат домовете в руини. Само в последната вълна около 400 дрона и 18 ракети са поразили града в рамките на десетчасова атака, убивайки двама и ранявайки над двадесет души.

Метрото в Киев е бомбоубежище. Там хората са винаги нащрек, винаги уязвими. Граждани се гушат под земята, наблюдавайки тавани, които може да рухнат всеки момент. „Нощта не носи покой. Тя носи експлозии“, казва с болка един жител в репортаж на Kyiv Independent, опитвайки се да приеме хаоса като част от живота ('You think the end has come' — as Russian attacks on Ukraine escalate, Kyiv grapples with terrifying new normal, by Andrea Januta, Daria Shulzhenko, Jul 10).

В stopfake.org пък четем (Putin’s Final Chapter: How War Became Russia’s National Curriculum, By EUvsDisinfo, Jul 2) за „образователната“ система на руснаците към днешна дата – пропита с пропаганда, целяща да имунизира руските младежи срещу състраданието. Като ги учи, че държавата ги защитава от „враждебния Запад“, Кремъл оправдава експанзионизма и войната. Новият учебен раздел за Украйна откъсва истината от морала – жертвите се превръщат в злодеи, а клането – в „защита“.

В контраст, гражданите на Киев учат по друг вид учебна програма: тази, която се води между сирени и артилерийски взривове. Те разбират, че оцеляването означава солидарност, взаимопомощ и емоционална устойчивост. Докато Кремъл пренаписва историята за своите деца, в Киев хората копнеят за истинска история – пропита със споделено страдание и колективна съпротива.

Русия използва тактиката на „двойните удари“ – първа вълна срещу дадена цел, следвана от втора, насочена към спасителните екипи. Не става дума само за дронове. Балистични ракети, включително ирански Шахеди и дори севернокорейски KN-23, се използват безразборно. Това не е точно прецизна атака, това е кампания за терор, целяща да парализира обществото чрез страх.

В Москва тази стратегия се представя като тактическа необходимост. Но на практика тя създава страх, фрустрация и колективна травма сред украинците. Родители треперят при всеки звън на вратата; семейства спят на пода, готови да се хвърлят в укритие. Градовете се превръщат в призрачни силуети в нощта. Мрак и тревожност.

Западната подкрепа за Украйна остава ключова, но често е колеблива. Американските доставки на ракети Patriot се бавят от логистика и бюрокрация, и политикантстване; европейският отговор е разпокъсан; дипломатическите усилия буксуват. В същото време Кремъл затяга вътрешния контрол, заглушава (каквото би могло да е останало от) опозицията и подготвя следващото поколение да върви по стъпките на Путин.

Този контраст – наложена фалшива реалност срещу реалността на фронтовата линия – ще оформи идните години. Русия гради общество, готово за вечна война; Украйна се бори за правото си просто да съществува. Победата в тази война няма да е само териториална, тя ще бъде идеологическа: чий разказ ще надделее, кое дете ще научи чия история?

Пропагандата е оръжие. В Русия тя се използва системно – от учебниците до детските анимации – с цел да се формират граждани, които безусловно следват държавата в нови разрушителни войни. И вече виждаме резултатите.

Но украинският разказ е друг: не на хипнотизиращи лъжи, а на сурова издръжливост. Един народ, принуден към устойчивост, възпитан чрез загуба, кръв и надежда. Всяка преживяна нощ, всяка сутрин, в която се събудят и започнат да строят отново, е нова глава в историята им – история на изумителна смелост.

Светът трябва да осъзнае: това не е просто пореден геополитически конфликт. Това е битка на разкази, на души, на детски сърца. Битка за бъдещето на Европа и света. На чия страна ще застанем – на тези, които преподават война като мир? Или на тези, които я понасят ежедневно и отказват да изгубят човечността си?