Митът за предателството: Западът като вечен враг

_______________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Митът за злия Запад, винаги на ръба да нападне Русия, служи вярно на съветските лидери десетилетия наред; и днес се завръща с пълна сила в Русия на Путин. Той вече е в сърцевината на историческия ревизионизъм, вплетен в новите учебници по история за 10-11 клас, съавторствани и подготвени от съветника на Путин – Владимир Медински, бивш министър на културата и настоящ „преговарящ“ с Украйна.

Наблюдателните колеги от EUvsDisinfo ни напомниха, че новите учебници бяха въведени през 2023 г., а Путин отдавна говореше за нуждата от тяхната ревизия, но именно войната срещу Украйна даде окончателния тласък.

Страхът от външен враг, реален или въображаем, напомнят ни EUvsDisinfo, е сред най-старите и най-надеждни инструменти за обединение на населението и отвличане на вниманието от вътрешните проблеми. Нека разгледаме как официалната руска образователна система учи децата, че Западът е вечният противник, който многократно предава, заплашва и подкопава Русия.

Разказът за предполагаемото западно предателство се развива постепенно. В главата за събитията преди Втората световна война западните демокрации са представени като измамни и недостойни за доверие – обвинени в това, че са умиротворявали Хитлер и така са го насърчили да нападне СССР. Обсъжда се „провалената стратегия“ на Лондон и Париж да „разпалят конфликт между СССР и Германия“, намеквайки, че Западът се е стремил да отслаби или унищожи Русия.

Манипулацията е пълна – целта е да се отклони вниманието от ключовите факти за пакта Молотов—Рибентроп.

Заключението на тази глава се превръща в сцена за заклеймяване на т.нар. неблагодарност от страна на някои европейски държави, особено Полша, Чехословакия и балтийските страни, където в последните години са премахвани съветски паметници.

Разбира се, учебникът не споменава, че тези паметници символизират съветска доминация и напомнят за окупация.

„Оскверняването и разрушаването на съветски паметници означава предателство към собствените предци“, заявява учебникът и твърди, че западната корупция е толкова дълбока, че цели нации са били научени да се отвърнат от собствената си история.

Главата, която обобщава цялостната идеология на учебника, завършва с дълъг откъс от речта на Владимир Путин от 9 май 2023 г., в която той отново осъжда премахването на съветски паметници в Запада, този път свързвайки темата с войната в Украйна.

Обвиненията на Путин са просто платформа за налагане на оправданието на Москва за инвазията в Украйна: предотвратяване на въображаемо нападение от страна на Киев, което така и не се случи.

От края на Втората световна война насетне учебникът приписва почти всеки проблем на действията на Запада. Студената война е изцяло обвинена на САЩ, докато съветската блокада на Западен Берлин въобще не се споменава. Контролът на Москва върху половин Европа е описан с евфемизма „създаване на пояс от приятелски държави“ по западната граница на СССР.

Телеграмата на Джордж Кенан, която анализира сталинизма и агресията на СССР, е представена като проява на неоправдана западна враждебност. „Отговорността на Вашингтон и съюзниците му за началото на конфронтацията е очевидна“, заключават авторите.

Както може да се очаква, Западът е обвинен и за икономическите проблеми и краха на СССР. Нито дума за вътрешните слабости на съветския икономически модел. Учебникът твърди, че западните санкции били основната причина за стагнацията през 80-те, тъй като „целели да блокират достъпа на СССР до модерни технологии“.

Розовото представяне на съветската икономика – с държавните предприятия и петилетките – цели да убеди руските ученици, че единствено големите държавно контролирани структури са „естествен“ модел за Русия. Приемете корупцията. Приемете неефективността.

Също така, перестройката и демократизацията на Горбачов са описани като „криза“, която Западът експлоатирал, за да „премахне основния си геополитически съперник“.

Разбира се, всяка западна помощ след 1991 г. също е заклеймена като експлоатация: „Вашингтон и съюзниците му се стремяха да поставят руските ресурси под свой контрол и окончателно да изключат Русия от клуба на големите сили.“

Митът за „предателството на Запада“ достига кулминацията си в описанието на Революцията на достойнството в Украйна (2013–2014 г.) и последвалата руска агресия – окупацията на Крим и войната в Донбас.

Главата за „специалната военна операция“ започва с изброяване на всички уж „доброжелателни стъпки“, които Русия предприела към Запада: подкрепата след 11 септември, антитерористичното сътрудничество, споразумения за разоръжаване и партньорства в енергетиката.

Учебникът заключава, че всичко това било напразно: Западът толкова се уплашил от нарастващата мощ на Русия, че започнал да „настъпва към руската сфера на влияние“, разширявайки НАТО. „Дестабилизацията на Русия отвътре се превърна в обсебваща идея на Запада“, твърдят авторите. Децата учат, че „Украйна беше избрана като перфектното оръжие срещу Русия“ и „таран за нейното разрушение“. Тази теза редовно се повтаря от Москва: „Западът ще се бие с Русия до последния украинец“.

Изобразявайки Запада като вечна заплаха, Москва създава атмосфера на обсада и подозрение, която убива несъгласието. Защо да задаваш въпроси за корупцията, цензурата или войната, когато уж сме под атака? В този разказ демокрацията е троянски кон, правата на човека са западен заговор, а свободните медии – чужди агенти.

Митът е димна завеса, която пренасочва гнева на обществото далеч от истинските виновници – хората на върха.

Нищо ново няма в това; нова е само опаковката. Учебниците на Медински изваждат от нафталина съветската параноя и я преработват за класните стаи на XXI век. Ленин е сменен с Путин, комунизмът – със „суверенна демокрация“. Западът отново е вечен враг, свободата е опасност, а историята е инструмент за контрол.

Разликата днес е не в посланието, а в публиката: цяло ново поколение деца и младежи, на които се внушава, че светът е бойно поле, пълно с врагове и заговори.