Д-р Калайджиев: Нека да видим тези чужденци, които ще дойдат да работят за 500 долара

"Подкрепям изцяло и категорично протестите на младите лекари в България и е крайно обидно за мен лично изказвания от българските политици, че ще си внесат чужди лекари, които да работят за 500 долара у нас, да не говорим, че и здравният министър е избран от тази политическа сила - ИТН, картината не е еднозначна, но на тези срещи със здравната комисия, ако това е мнението на политиците за медицината в страната, това е гротеска, каза за подкаста на БНР "В центъра на системата" д-р Петър Калайджиев - кардиолог в УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ" и главен асистент към Катедра "Спешна медицина" в Медицинския университет в София.

По думите на д-р Калайджиев във всяка болница условията са различни, като там където е приет КТД в "Здравеопазването", заплащането е една идея по-добре. Но във всички болници специализантите и младите лекари са изключително натоварени с много и различни ангажименти, те са понякога и медицинска сестра, и болногледачи, лекарите с най-много нощни и празнични дежурства.

"Във всички болници обаче се работи с извънреден труд, защото страдат от персонал, персоналът пък работи на по няколко места, има места на които се опитват да покриват стандарти по медицина с "шепа народ" и лоши условия на труд, и в същото време ни се казва, че лесно можело да се реши проблема - ами да го решат! Къде са те - нека да видим къде са тези чужденци, които ще дойдат да работят за 500 долара?!

Протестите са вече втори месец и Министерството на здравеопазването не реагира адекватно, имаше една инициатива в Народното събрание, на която развръзката е такава, че да ни е срам, че сме повдигнали въпроса. Смятам, че трябва да се намери решение, както държавата намери субсидия за шофьорите на градския транспорт в София. Срамно е да не се намери субсидия за младите лекари...Да не говорим за специалистите по здравни грижи и медицинските сестри, където проблемът е толкова голям, че ние сме на "ръба на една сакала и висим", допълни още д-р Калайджиев.

Според кардиолога заплащането трябва да е пропорционално на длъжността, повсеместно специализантите на места вземат и под 1500 лв., млад лекар със специалност не взема 2500 лв. примерно, а само ако работи на две места, но тогава този млад човек няма нормален личен живот.

Тоест ние търсим нефармакологична терапия, терапия чрез апарата, с който се спи нощем, с който да повлияваме както сънната апнея, така и ХОББ, хроничната недостатъчност на кислород в кръвта, поясни специалистът.

"Близо 10 години е времето, в което един млад лекар прекарва в обучение до получаването на специалност, като медицинската специалност, която и да е тя, продължава през целия живот, като през целия период човек трябва да създава авторитет, да поддържа ниво, като всеки от университет и програмата по Медицина включва и задължителен пред дипломен стаж по Спешна медицина.

За един новозавършващ лекар спешността е много важна, аз например, като главен асистент към Катедра "Спешна медицина" в Медицинския университет смятам, че е важно да се акцентира върху възможността всеки новозавършил лекар да може да окаже спешна медицинска помощ адекватна, без значение къде се намира.

Спешната медицина е задължителна и почти всяка една специалност включва в себе си и спешни състояния, които пък допълнително младите лекари по време на своята специализация преминават през допълнителни курсове на обучение през нашата Катедра и в частност пред Спешното отделение.

Спешната медицина обаче днес е една доста непривлекателна специалност за младите лекари, аз самият се записах допълнително и сега съм специализант и по Спешна медицина втора година, програмата е отлично направена, но специализантите по Спешна медицина са изключително малко - броят на една ръка. Правим изпити за двама души на година, няма интерес...Това е свързано с начина, по който се работи и до голяма степен с не мотивиращото заплащане в системата на Спешната помощ, каза още д-р Петър Калайджиев.

В рамките на Стратегическата научноизследователска и иновационна програма за развитие на МУ–София университетът одобри два знакови проекта, в които млад и амбициозен екип от Клиниката по кардиология и Катедра „Спешна медицина“ ще приложи най-съвременни подходи и технологии. Първият проект с ръководител д-р Петър Калайджиев - "Синдром на тройно припокриване“ проучва взаимодействието между сърдечна недостатъчност, обструктивна сънна апнея и хронична обструктивна белодробна болест - (ХОББ)

"Това е слабо проучвано в световен мащаб заболяване, като ние сме от първите, които започваме някаква научна инициатива във връзка със синдрома на тройното припокриване. Вече събрали и определен брой пациенти, които ще участват в тестовете, техният брой ще се разширява, като целта на проучването не е да търсим медикаментозна терапия за тези състояния, защото за тях поотделно има вече такива, а да изследваме как се повлиява синдрома чрез използване на апарат за дишане, дали и как ще се подобри общото им качеството им на живот.