Буруджиева: Този гаф няма да остави Тошко Йорданов в историята

„Опияняването от собствената реч е болест“, заяви политологът Татяна Буруджиева в сряда по повод на думите на председателя на парламентарната група на "Има такъв народ" Тошко Йорданов към младите лекари.

„Отидете в Италия, платете си, работете 5 години в някое село в Сицилия и се върнете щастливи тук. Ако вие не работите тук, ще бъдем принудени да вкараме специалисти от други държави, които ще работят за 500 долара щастливи“, заяви Йорданов, а постъпката му бе определена като „гаф“ от страна на Буруджиева в ефира на Дарик радио.

„Когато говори политик от ранга на Тошко Йорданов, то се чува от всички. По-големият проблем е, че започваме да ставаме тежки песимисти от гледна точка какви са приоритетите на политиците. За какво мислят те? Има поне две сфери, които са ключови и са стратегически за съществуването на страната – образованието и здравеопазването. Ние виждаме абсолютно непремерени изказване. Във всяка друга държава имат нужда от лекари. Не познавам добре Италия, но във Франция има лекари от други държави и винаги могат да си намерят място в по-малките градчета и селца, но и в много престижни места. Това в Европа е проблем. Българските политици са обречени да правят такива гафове“, заяви Татяна Буруджиева.

„Политиците трябва да са наясно, че през цялото време са под прожекторите. Трябва да се обвърже образованието на лекарите с държавата, която го плаща. Няма държава, която да си разхищава кадрите и парите. Политиците не знаят и да спрат. Не знаят къде да сложат точката. Опиянението от собствената реч е голям проблем, за който говори още Николо Макиавели“, каза още тя.

„Това е част от неподготвеността на българските политици за функциите, които трябва да изпълняват. Преди да говориш, трябва да помислиш. Тази връзка трябва да бъде на блокаж, а не зееща врата и каквото ти хрумне, да се излее през устата ти. Политиката в огромна степен е думи. Дори конкретните действия и факти се нуждаят от интерпретация“, заяви политологът.

„Когато си направил очевиден гаф, се извиняваш и имаш време да покажеш, че думите са ти извадени от контекст. Най-важното е хората да разберат, че искрено се извиняваш. Колкото повече обяснения натрупваш, това не е извинение, че не си разбран правилно. Това е обвинение, че ние не можем да го разберем този човек“, заяви тя.

„Правилото в политическата комуникация е, че има две линии, които не трябва да се пристъпват – едната е да поставяш гражданите в позицията на глупаци, които не могат да те разберат. Това е правилно в комуникацията. Слушателят и зрителят не трябва да е в ситуация, в която да се чувства глупав. За политиците е още по-важно, защото думите им може да преминат в негативна оценка от страна на хората. Второто основно правило, което нарушава този отговор е да се фокусира вниманието на хората върху обстоятелствата, а не върху интерпретацията на съдържанието. Когато се направи такъв гаф, това означава, че влизаш в кризисна комуникация и този негатив трябва да мине в позитив. Необходимо е да се направят няколко стъпки и да имаш ясна комуникационна стратегия за следващите няколко месеца, за да може хората да се възприемат отново като сериозен политик.“

„Много различна е атмосферата в залата и човек трудно се контролира. Сериозните политици, които искат да решават проблемите на хората, се занимават с тренинги с контрол на езика си и начина на изразяване. Речта може да е много емоционална, дори когато е обрана, както и обратното, може и малко думи да бъдат запомнени. Политическият дискурс е едно изключително умение, на което още от древността са се учили политиците. Няма език, който да изключва гражданите от дебат. Навсякъде дебатът по бюджета е направен така, за да може хората да ги разберат. Силно емоционални и елементарни дебати, като тази среща, се казва, че трябва да бъдат снижени. Това да говориш обрано не означава да не говориш нещо. Дори дипломатически код и език има своето съдържание. Това, че трябва да се съобразиш с обекта и предмета на своето говорене, не поставя условието езикът да не е емоционален и да не изразяваш емоциите си. Богатството на езика се вижда в това“, заяви тя.

На въпрос дали трябва Тошко Йорданов да подаде оставка след изказването си, Буруджиева заяви: „Не е обичайната практика политикът да подава оставка, а да се дръпне назад и да покаже на обществото, че работи с тази група. Оценките на кадрите на партията са важни, как те гледат на действителността. Не е силен ход на опозицията да иска оставки за подобни изказвания. Няма партия, която да не къта в редиците си човек, който се държи като Тошко Йорданов с определени професионални групи. Това определено е действие, което в рамките на виждането на опозицията, че така ще се бори и ще руши подкрепата към партиите в управлението.

Всеки избира собствените си инструменти. Аз винаги съм била защитник на позитивните кампании, не защото негативните не са по-ефективни, а защото позитивните кампании са по-дълготрайни и ефектът е по-дълбочинен. Освен това, дълбоко съм убедена, че хората искат да разберат какво ще им се случва, а не просто да се изгаврят на грешките и проблемите, които им създават политиците.

Няма политик, който да не може да бъде подведен под подобно отношение от страна на гражданите. Единствен Левски е този, който не е обруган за нещо. За всяка друга велика фигура в България, направила нещо за историята, винаги има нещо, което да е негативно. Ако трябва да се обърнем към гафовете и политиците, това не е нивото. Този гаф няма да остави Тошко Йорданов в историята.“

„Политическата кариера на Тошко Йорданов ще пострада, но нямам впечатление той да е имал сериозно национално присъствие, което да го прави национален политик, към който повече от 10% от хората имат доверие към него. Имам предвид от всички българи, а не само от тези, които се интересуват от политика. Моят апел е политиците да разберат, че българинът не се интересува от тях, както и че в политиката има лоша реклама“, коментира тя.

Ние реално сме в кризисна ситуация. И тя е свързана с овладяването на възможните рискове, за да може въвеждането на еврото да бъде наистина без тежки сътресение. Нарастващите цени имат ефект, че влизането ни в еврозоната се определя от два или три бюджета. Те трябва да имат стабилност. Нарастването на цените от няколко месеца е много емоционално и това води до проблеми с изпълнението на бюджета. За правителството е важно до септември да има събираемост“.

„Смисълът на вота на недоверие е опозицията да каже своите алтернативи за определени политики. Сигурното е, че ще се предложи да се каже, че не сме готови да въведем еврото. Затова този вот на недоверие не се изчислява от това колко гласа ще събере, а какво ще пише в докладните на всички посолства, които следят българската политика“, заяви тя.

На въпрос дали оставката на Кирил Петков е била прибързан ход, Буруджиева коментира: „След като не се приема фактът, че такива действия са съществували, няма никаква логика да подаваш оставка. Аз не чух от страна на „Продължаваме промяната“ да заявят, че няма такова нещо. Поне ясно и членоразделно, ако не съм го разбрала моля да извинение, но да излязат и ясно да заявят, че няма такова нещо. Ако го направят това, тогава оставката на един лидер би била прибързана. Като лидер не разбирам оставката на Кирил Петков. Капитанът на кораба го напуска последен. Един лидер не си отива по подобен начин. Продължаваме да очакваме вече няколко дни ясната позиция на „Продължаваме промяната“ така, както реагираха на други обвинения. Не за пръв път Кирил Петков търси героизация. При всеки скандал в ПП се тръгва към героизация. Изкушавам се да прогнозирам, че и новата няма да има резултат, защото е обърната навътре – към хората, които вече ги харесват. Малко е като „лошите ни бият“. Така звучи, като да тръгнеш да защитаваш „своя човек“. Те са група, затворена в себе си.“

„Бъдещето пред ПП звучи нормално, ако успее да функционира като конкретен политически субект. ПП-ДБ няма толкова условия. За мен голямата драма в тази коалиция е ситуацията, в която всъщност няма политически субект в коалицията, който да има сериозно и значимо лидерство. ПП-ДБ е електорална коалиция. За мен доста неща ги разделят и не е случайно, че бидейки сред основателите на „Да, България“ – Кирил Петков и Асен Василев, те са напуснали или напуснали, но не бяха вече част от тази формация. Имаше вече изначално взаимоотношение, което беше доказало, че имат различни виждания“, коментира още политологът.

„Не е решение да разчитаме на евтина работна ръка. Големият проблем в развитието на Европа е особеният цикъл на мигриране. По-бедните държави дават мигранти към по-богатите държави. Стремежът да се реализираш и да имаш нормално заплащане съществува по нормален начин. Не можем да се сърдим на младите, които не намират нормален стимул да се развива в България, да го прави другаде. Правихме изследване на българската емиграция. В България с всички тези 35 години и въртележката от правителствата идват нови политици и се хващат с повишаване на заплащането, защото някой протестира. Това се превърна в национално виждане и стратегия да стане ясно, че трябва да се изгражда репутацията на професията. Имаме объркани разбирания. Всяка професия още от времето на Вавилон и Асирия не случайно се правят индексации на професиите и аранжирането им, за да бъде адекватно заплащането на това, което си вложил в професията.

Освен пазара, държавата трябва да има голяма намеса с политика и стратегия какво правим с младите кадри. В секторите здравеопазване и образование са хората, които се грижат за развитието на всеки един българин. Ако не се погрижим за кадрите си, започваме да приличаме на едни други държави. Полиците трябва да издигнат максимата, че има човек – има възможност“, заяви Буруджиева.