ВАС отмени разпоредба, ограничаваща правото на студентите платена форма на обучение да получават стипендии

Като незаконосъобразни съдът приема извършените последващи три изменения и допълнения на чл. 1, ал. 1, т. 1 от ПМС от 2000 г.

Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на ВАС.

Върховният административен съд отмени разпоредба, с която се ограничава правото студентите платена форма на обучение да получават стипендия поради нарушение на принципа за равенството на гражданите пред закона и недопускане на привилегии, основани на имуществено състояние /чл. 6, ал. 2 от Конституцията/.

Отменената разпоредба е чл. 1, ал. 1, т. 1 от Постановление № 90 от 26 май 2000 г. на Министерския съвет за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации (допълнено и изменено съответно през 2002 г., 2012 г., 2016 г. и 2018 г), в частта, относно израза "с изключение на студентите, приети по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "б" и чл. 21, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование".

Административно дело 11714 от 2024 г. е образувано пред ВАС по жалба на студенти задочна форма на обучение по специалността "Право" в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Производството се гледа повторно, след като 5-членен състав на ВАС прие, че първоинстанционният състав е отменил нормативния акт поради нарушение на процедурата по неговото приемане, но не е разгледал доводите за противоречие със закона на разпоредбата от Постановлението.

Настоящият състав приема, че при издадените ПМС през 2012 г. и 2016 г. са допуснати нарушения на чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/. Такива са установени при изработването на проекта на постановленията, публикуването и приемането им. Относно ПМС № 242 от 22 октомври 2002 г. такива нарушения не се установяват, тъй като извършените с него изменения са направени преди влизане в сила на Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и при действащия тогава Устройствен правилник на Министерски съвет и на неговата администрация /УПМСНА/.

С ПМС № 242 от 22 октомври 2002 г. след думите „в страната“ се поставя запетая и се добавя „с изключение на студентите, приети по реда на чл. 21, ал. 2 от Закона за висшето образование“. С измененията в ПМС № 177 от 07 август 2012 г. след думите „по реда на чл. 21, ал. 2“ е добавено „и 3“. С ПМС № 186 от 22 юли 2016 г. след думите „по реда на“ е добавено „чл. 9, ал. 3, т. 6, буква „б“ и“.

Съгласно разпоредбите на Закона за висшето образование, уреждащи правото на стипендия, законодателят използва единствено понятието „студенти“, без да прави диференциране на формата на обучение дали е платено или е субсидирано от държавата. С въвеждането на подобно разграничение с оспорения подзаконов нормативен акт, се ограничава правото на стипендия на студентите, приемани за обучение срещу заплащане. Съдът приема за недопустимо приемането на разпоредби в подзаконовия нормативен акт, чиито предписания се отклоняват от тези на нормативните актове от по-висока степен. Съответствието им с Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен е задължително, съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗНА. Равенството на гражданите пред закона е изведено като конституционен принцип, който стои в основата на гражданското общество и държавата (Решение № 14 от 1992 г. на КС по к. д. № 14/1992 г.). То е формулирано още и като основно право на гражданите (Решение № 10 от 2016 г. на КС по к.д. № 3/2016 г.). Нормата на чл. 6, ал. 2 от Конституцията установява равнопоставеност на всички граждани пред закона независимо от имущественото им състояние, поради което изключва създаване на законодателство, което по различен начин да третира група граждани според тяхното имущество.

Атакуваните текстове противоречат и на чл. 3, буква "в" от Конвенцията за борба срещу дискриминацията в областта на образованието, според който държавите, които са страни по конвенцията, се задължават да не допускат, що се отнася до плащането за обучение, предоставянето на стипендии и на всяка друга помощ на учащите се, а също така даването на разрешения и привилегии, които могат да бъдат необходими за продължаване на образованието в чужбина, никакви различия по отношение на учащите се - граждани на дадена страна, от страна на държавните органи, освен различията, основани на техния успех или нужди. Изключването на студентите, приети по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "б" и чл. 21, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование, от кръга на лицата, които имат право на стипендия, не представлява различие, основано на техния успех или нужди по смисъла на чл. 3, буква "в" от Конвенцията.