Д-р Ненков: Младите лекари бягат от страната не за пари, а за отношение

Според д-р Ненков при близо 9 млрд. лева за здравеопазване пари има за всички, "не е вярно, че то е недофинансирано, просто много се краде":

По думите му специализантите са използвани като работна ръка, а не са пускани да карат разписаните курсове, които са задължителна част от специализацията им.

Младите лекари не протестират само за пари, а и заради отношението към тях! Те бягат от страната не за пари, а за отношение. Това заяви пред БНР д-р Мирослав Ненков, бивш министър на здравеопазването.

"В целия цивилизован свят специализантите вземат малко пари, те не вземат лекарски заплати като за специалисти, но има отношение към тях - те са обучавани и са уважавани. Тук това го няма и може да бъде коригирано. Това, което чухме от устата на Тошко Йорданов, е отношение, не е емоция - емоциите у дома, когато е в парламента, няма място за емоции! Това е премерено изказване и то показва отношение. Даже не само към младите лекари, а към гилдията. Това е най-тъжното от цялата история", посочи той.

Във връзка с думите на председателя на ПГ на ИТН, че могат да бъдат "внесени от чужбина" лекари, които да работят за по-малко пари, д-р Ненков обясни, че лекарската професия е регулирана и не може да бъде практикувана в страна от ЕС от лекари, получили образованието си в в трети страни, без да бъде изпълнена процедурата по приравняване на дипломата му, което е дълъг и сложен процес.

"Хора, които от години крадат от системата на здравеопазването, не позволяват да се въведат допълнителни бонуси при всяко преминато обучение, т.е. да се насърчава постоянното обучение и постоянната квалификация, за каквито настояват младите лекари. Министърът нищо не може да направи по въпроса".

Той обясни, че когато един студен по медицина "завърши и стане магистър по Медицина, той получава диплома за лекар. След това има няколкогодишна специализация и когато съответният лекар защити специалността си, става специалист по ушни болести, по анестезиология и т.н.".

"Ако някой иска да се занимава, много лесно може да разбере дали те ходят на курсове и дали напредват в обучението. Да ви дам пример от САЩ, където са много прагматични - как се специализира анестезиология там. Изпитът е един тест от 800 въпрос за 8 часа, на който изпитваният отговаря. Специализантът започва работа и още първата година полага този изпит - в пълния му размер. Никой от него не очаква резултат. Той, примерно, прави 25% верни отговори. На втората година отново полага този изпит и от него се очаква да е покачил процента, постигнат предходния път. На третата година отново полага този изпит и отново се очаква да покачи процента си. И ако той не покачи този процент, въпроси се задават на хората, които го обучават, не на него. Това е много важно! В цивилизованият свят специализантите не вземат много пари, но ги ръчкат здраво да работят много и ги обучават", обясни той.

"Има един затворен кръг и ако някой се опита да го промени, среща зверска съпротива. Моята надежда е тези колеги, които сега протестират и виждат нещата по друг начин, когато станат на моята възраст и заемат ръководни позиции, те да променят нещата. Иначе няма шанс. Никакъв! Другият вариант е с огън и меч, ама няма да стане. Много е лесно да бъдат фиксирани курсовете в системата на специализации с наказания за ръководствата на болниците, където има пропуснати курсове. Но от друга страна е трудно, защото директорът на болницата, като е предвидил 1000 лева заплата за медицинската сестра и 1500 лева за доктора, откъде ще вземе другите, нали трябва да намали ремонта, а ако намали ремонта, лошо, отчисленията от ремонта ще му ги търсят. Това става проблем".