Словения е с най-много щети, причинени от неблагоприятни метеорологични условия на глава от населението в Европа

Словения води и при щетите на квадратен километър. В този случай те възлизат на 866 467 евро.

При общите щети от времевите условия начело е Германия със 180 млрд. евро загуби. Тя е следвана от Италия (135 млрд.), Франция (130 млрд.), Испания (97 млрд.) и Полша (20 млрд.).

Ако се вземат предвид само щетите, причинени през този век, т.е. от 2001 г. насам, същите четири най-населени страни в Европа са регистрирали най-висока стойност на щетите, сочи публикуваният доклад.

Според анализа най-големи щети са нанесли наводненията, бурите, вятърът и градушките. Твърде малка част от тези щети са застраховани, подчертава агенцията.

Агенцията, базирана в Копенхаген, е включила в анализа данни от 27 държави членки на ЕС и единадесет тясно свързани със Съюза държави, включително Швейцария и шест държави от Западните Балкани.

От 2012 г. насам ЕАОС докладва ежегодно за икономическите и застрахованите загуби, както и за смъртните случаи от екстремни явления, свързани с времето и климата, в европейските страни.

В Словения са регистрирани най-високи икономически щети, причинени от метеорологичните условия на глава от населението в Европа за периода между 1980 и 2023 г, сочи статистика на Европейската агенция за околната среда (ЕАОС), публикувана днес на сайта на организацията, предаде БТА.

Според изчисления на ЕАОС икономическите щети от подобни събития в 38 европейски държави в периода 1980-2023 г. надхвърлят 790 милиарда евро. Изчислено на глава от населението, те са най-високи в Словения. Щетите там възлизат на 8733 евро на глава от населението, пише ЕАОС. В тази класация следват Люксембург (2694 евро), Швейцария (2685 евро), Италия (2330 евро) и Испания (2279 евро). Страните с най-ниски икономически щети на глава от населението през наблюдавания период са Косово (10 евро), Черна гора (41 евро), Исландия (87 евро), Турция (104 евро) и Малта (129 евро).

Според ЕАОС 246 376 души са загинали в Европа между 1980 и 2023 г. поради екстремни метеорологични явления. Повечето от смъртните случаи са причинени от горещи вълни, се казва още в доклада. Следват горски пожари, студени периоди и суши. ЕАОС обаче подчертава, че смъртните случаи често не могат да бъдат пряко приписани на жегата, което затруднява сравнението на данните.