Вероятността мозъкът да се запази и съзнанието ви да бъде възпроизведено е по-висока, отколкото предполагате

Все още има много работа за вършене, ако искаме да увеличим стойността от 40 до 100 процента, но надпреварата вече е в ход, за да се докаже решаващата следваща стъпка.

Възможността за запазване на мозъка и декодиране на човешките спомени звучи като научна фантастика, но неотдавнашно проучване сред 312 невролози показа „изненадваща откритост“ по темата в научната общност. Това сочи проучване, ръководено от д-р Ариел Железников-Джонстън, автор на книгата „Бъдещето ви обича“, който предлага своя анализ относно отговора на научната общност.

„От една страна, смятам, че има огромно количество невронаучни доказателства, които сочат, че спомените се съхраняват в структурните аспекти на неврофизиологията, и затова смятах, че много от моите колеги ще се съгласят, че ако можете да запазите структурата на мозъка, вероятно ще можете да запазите и паметта“, казва той пред IFLScience. "Но от друга страна, това е доста странен въпрос с някои странни последици и си мислех, че доста невролози просто ще кажат, че това е твърде странно, за да работи. Бях приятно изненадан от това колко сериозно повечето респонденти изглежда са приели анкетата и колко от тях приемат сериозно последствията от неврологичните изследвания до този момент."

„Терминът е почит към думата "геном", за която вероятно са чували повече хора“, казва Железников-Джонстън пред IFLScience. „Човекът има нещо като 20 000 гена и всеки отделен човек има свои собствени вариации на тези отделни гени, а пълната колекция от уникалния набор от гени на човека се нарича негов геном, това е, което го прави генетично различен от всеки друг.“

"Конектомът е идеята, че всеки от нас има уникален набор от връзки между мозъчните си клетки, между невроните, които кодират спомените и личността ни, както и уникални черти в сравнение с всеки друг. Съвкупността от тези връзки се нарича ваш конектом."

Ако успеем да уловим този конектоном по начин, който не разкъсва нашия мек мозък на парчета (като кристалите, които се образуват, когато замразим нещо), тогава теоретично бихме могли да търсим тези структурни характеристики на мозъка и да декодираме спомените на човека. И така, ако вместо това използваме усъвършенствани техники като алдехидно стабилизирано криоконсервиране, при което се използват химически фиксатори, комбинирани с витрификация, а не просто замразяване, възможно ли е това? Средният отговор, даден от анкетираните невролози, е 40 % вероятност, че теоретично може да се извлекат спомени от мозъци, които са били запазени по този начин.

„Това не е 100 процента“, подчертава Железников-Джонстън. "Това означава, че няма пълен консенсус в общността, че определено това ще проработи, но вероятността не е 0,1 процента или 0,01 процента. Това е мнението на значителна част от невролозите, които смятат, че има съвсем реален шанс това да проработи, и според мен всъщност този брой ще се увеличава с времето, тъй като ставаме все по-добри в правенето на тези мозъчни импланти, емулации и всички останали неща."

„Мисля, че ако някоя група успее да докаже, че конкретен спомен може да бъде декодиран от запазен мозък, това силно би засилило аргумента, че спомените се съхраняват в статична мозъчна структура“, завършва Железников-Джонстън. "Ако пък това се окаже невъзможно дори след многогодишни опити и с все по-усъвършенствани инструменти, тогава това би означавало, че може би е необходимо повече, отколкото може да се открие в запазен мозък. Точно такова предизвикателство поставя общността Aspirational Neuroscience, която има награда от 100 000 долара за първата група, която декодира нетривиален спомен от запазен мозък."