Колко далеч трябва да бъдем от епицентъра на евентуален ядрен взрив, за да оцелеем

Взривната вълна създава значително налягане, способно да разруши сгради.

И макар че след 1945 г. те не са били използвани във война, теоретичните изчисления на последствията от възможен взрив помагат да се разбере по-добре реалната заплаха, съобщава 24 Канал, цитирайки ScienceAlert.

Учените казват, че оцеляването зависи не само от мощността на бомбата, но и от метеорологичните условия, часа на денонощието, типа на експлозията (наземна или въздушна) и географията на местността.

Около 35% от енергията на ядрения взрив се пада на топлинното излъчване. То се разпространява приблизително със скоростта на светлината, затова първото, което ще ви порази, е блясъкът на ослепителна светлина и топлина, пише "Мегавселена".

В ясен ден временна слепота може да възникне дори на разстояние до 21 километра от епицентъра, а през нощта – до 85 километра.

Топлинното излъчване причинява изгаряния: на разстояние 11 километра са възможни леки изгаряния от първа степен, докато в рамките на 8 километра – е възможно изгаряне трета степен, което разрушава тъканите.

При изгаряне на повече от една четвърт от кожата на тялото, последиците са необратими.

Освен топлинната, има и взривна вълна – тя сгъстява въздуха около себе си и образува изключително силно налягане.

В радиус от 6 километра от взрива силата на удара ще бъде 180 тона на повърхността. Вятърът може да достигне скорост от 255 км/ч. На разстояние 1 километър налягането се увеличава четири пъти, а поривите на вятъра – до 756 км/ч.

Въпреки че човешкото тяло е способно да издържи значително налягане, повечето хора ще загинат заради срутването на сгради.

Но дори и човек да оцелее, това не е краят – след това настъпва радиационното облъчване.

Бомбите, хвърлени върху Хирошима и Нагасаки, са експлодирали във въздуха. Ако експлозията беше станала на земята, радиоактивният прах щеше да се издигне в горните слоеве на атмосферата, откъдето би могъл да се разпространи на огромни разстояния.

Неотдавнашно проучване показа, че остатъци от радиоактивен въглерод от изпитанията на ядрени бомби по време на Студената война са били открити чак в Марианската падина, най-дълбоката точка на Световния океан.

Повечето хора, които преживеят такава война, ще се сблъскат с масов глад, защото отглеждането на храна на открито ще бъде невъзможно, а продуктите от оранжериите няма да стигнат за всички.

Оцеляването по време на ядрен взрив зависи от мощността на бомбата, метеорологичните условия, часа на денонощието, типа взрив и географията на местността.

Дори цветът на дрехите има значение: светлият отразява енергията по-добре, а тъмният – я абсорбира. Но това няма да има значение за тези, които са били твърде близо до експлозията: температурата в епицентъра може да достигне 100 милиона градуса по Целзий – пет пъти повече, отколкото в ядрото на Слънцето.

Според компютърно моделиране от 2019 г., ядрен конфликт между Русия и САЩ може да доведе до „ядрена зима“ – планетата ще се охлади значително заради масивни облаци сажди в атмосферата. Растенията ще изчезнат първи, а след тях – тревопасните животни. След това без храна ще останат хищниците.