Според нова теория: времето, а не пространството, е най-важната среда, в която се случват всички физични явления

Теорията също така доказва, че времето има три измерения, а не само едно, което ние възприемаме като непрекъснато движение напред. Пространството се появява като вторична проява.

Математическата формула на Клетечка за шест общи измерения - времето и пространството заедно - може да приближи учените до намирането на единственото обединяващо обяснение на Вселената.

Измеренията на времето отвъд ежедневното ни придвижване напред са трудни за разбиране и през годините теоретичните физици са предлагали много варианти.

Той пише, че неговата математическа рамка за триизмерното време подобрява предложенията на другите, като възпроизвежда по проверим начин масите на известните частици и други физични свойства, пише hicomm.bg.

Теорията би могла да се използва за предсказване на неизвестни понастоящем свойства на частиците и да подпомогне търсенето на произхода на масата - и в крайна сметка да помогне за решаването на един от най-големите въпроси във физиката.

Какво е 3D време?

Триизмерното време е теория, в която времето, подобно на пространството има множество независими посоки - обикновено се представя като три оси на движение във времето, подобни на пространствените оси X, Y и Z.

Представете си, че вървите по прав път, движите се напред и следователно изпитвате времето, както го познаваме. Сега си представете друг път, който пресича първия, движейки се встрани.

Според нова теория на учен от Университета на Аляска във Феърбанкс времето, а не пространството плюс времето, може да е единственото фундаментално свойство, в което се проявяват всички физически явления.

Тези разсъждения се различават значително от общоприетата физика, според която реалността се състои от едно измерение на времето и трите измерения на пространството. Това е известно като "пространство-време" - концепция, разработена преди повече от век, която разглежда времето и пространството като едно цяло.

"По-ранните предложения за триизмерно време бяха предимно математически конструкции без тези конкретни експериментални връзки", казва той. "Моята работа превръща концепцията от интересна математическа възможност във физически проверима теория с множество независими канали за проверка."

Ако можехте да стъпите на тази странична пътека и да останете в същия момент на "редовното време", може би щяхте да откриете, че нещата биха могли да бъдат малко по-различни - може би различна версия на същия ден. Придвижването по тази перпендикулярна втора пътека може да ви позволи да изследвате различни резултати от този ден, без да се връщате назад или напред във времето, което познаваме.

Тези по-ранни теории например описват множество времеви измерения, в които причинно-следствените връзки са потенциално двусмислени. Теорията на Клетечка гарантира, че причините продължават да предхождат следствията дори при множество времеви измерения, само че в по-сложна математическа структура.

В триизмерното време второто и третото измерение се смятат от някои изследователи, по-специално от физика теоретик Ицхак Барс от Университета на Южна Калифорния, че стават видими или се разгръщат при нива на екстремна енергия, като например в ранната Вселена или при взаимодействието на частици с висока енергия. Барс и други теоретични физици смятат, че търсенето на теорията на триизмерното време може да помогне за намирането на отговор на някои важни въпроси от физиката, които затрудняват учените.

Подходът на Клетечка може дори да помогне за разрешаването на най-сериозното от всички нерешени предизвикателства във физиката: обединяването на квантовата механика - поведението на частиците в най-малките мащаби - и гравитацията в една квантова теория на гравитацията.

Квантовата теория на гравитацията може да доведе до или да се превърне в голяма теория на Вселената - така наречената "теория на всичко". Неуловимата обединяваща теория би обединила четирите фундаментални сили на природата - електромагнетизма, силната ядрена сила, слабата ядрена сила и гравитацията.

Стандартният модел на физиката на елементарните частици обединява първите три. Гравитацията е обяснена чрез Общата теория на относителността на Алберт Айнщайн. Двете теории са несъвместими, затова физиците търсят онази "теория на всичко", която да ги обедини. Откриването на произхода на масите на частиците заема централно място в този стремеж.