Юстиниян I е последният император, който се опитва да възстанови Римската империя и е управлявал от 527 до 565 година.
Днешната находка е четвъртата монета, открита на крепостта и, по думите на доц. Сираков, дава доста важна информация, че в крепостта са живели богати хора, които са можели да си позволят да притежават такива монети.
Материалите и монетите, които откриват археолозите в проучвания от тях комплекс, са от късната античност и от Римската епоха.
"Сградите в този квартал са монолитни, масивни, изградени от камък, открита е такава с плочник и вътрешен двор, каза Николай Сираков.
Проучванията през този сезон са започнали на 1 юни и ще продължат до края на месеца. Те са финансирани с подкрепата на Министерството на културата, което е отпуснало близо 55 хиляди лева.
"През късната античност и ранно-византийския период златните монети не са били за търгуване, а по-скоро за престиж, посочи археологът. И преди, и сега златото, е било много ценно и е служило за инвестиция. Основно се е търгувало с бронзови монети. На крепостта са открити има изобилие от бронзови монети, което подсказва, че тук е било оживено търговско място", коментира той.
През този сезон са открити 23 монети, като повечето са бронзови, каза още директорът на музея. Сред находките са още апликации за колан, както и токичка - закопчалка на книга. Това, според археолога, означава, че на мястото е имало скрипторий, където са се писали книги.
През тази година от Сливенския музей са си поставили за цел да допроучат този комплекс от жилищни сгради, които обхващат един много продължителен период от време - от 5-6 до 12 век.
"Това говори, че е имало много добра урбанизация. Между помещенията има улички, това показва планировка. Крепостта е построена по римските традиции. По план е правоъгълна, по посоките на света, в ъглите има по една кръгла кула, има две порти. Понеже е имало опожаряване, са открити и нападали керемиди."
Крепостта е датирана от четвърти век, като през различни периоди е била унищожавана и отново съграждана. В средата на пети век е унищожена, в началото на шести век е възстановена и съществува до началото на седми век, когато е унищожена от славяни, авари и прабългари. В началото на девети век крепостта отново е възстановена, влиза в рамките на българската държава. Продължава съществуването си по времето, когато България пада под византийска власт до началото на 13 век.
)