"Господин Патриарх, не посягайте на нестинарството!
Призоваваме Българската православна църква да преосмисли своето отношение към автентичните български обичаи, които не противоречат на християнството, а са негов естествен израз в народната душевност.
Нестинарството е живо свидетелство за културната приемственост и устойчивост на българския дух. Да го опазим – значи да опазим самите себе си."
Българското археологическо дружество "Иван Венедиков" изпрати позиция до патриарх Даниил по повод публичния му призив за прекратяване на нестинарството.
Ние, членовете на Българското археологическо сдружение „Иван Венедиков“, изразяваме своята дълбока тревога и категорично несъгласие с публичния призив на Българския патриарх Даниил за прекратяване на нестинарството – древен обичай, изкован в самата сърцевина на българската идентичност.
Нестинарството е не просто фолклорен елемент или обредна практика. То е жив мост между хилядолетната традиция на траките и християнската духовност, възприета и обогатена от българския народ. Този обичай не е „езичество“, а културно явление, оцеляло през вековете и носещо в себе си дълбока символика, почит и духовност. В него се преплитат обредната сила на вярата с ритъма на земята, в култ към светите Константин и Елена – неразделна част от християнския пантеон.
Призивът за забрана на нестинарството е не само неоснователен, но и опасен. Това е първата крачка към системно обезличаване на нацията чрез заличаване на нейната обредност и историческа памет. Днес – нестинарите, утре – кукерите, лазаруването, Сирни заговезни, Петльов ден и десетки други празници, които изграждат културната и духовната тъкан на българския народ.
Такъв подход е не само грубо неразбиране на историята и културата, но и форма на културен вандализъм. Това е реторика, която болезнено напомня думите на Йозеф Гьобелс: „Отнеми на един народ историята – първото поколение ще е тълпа, второто – стадо.“ Отнемането на живите традиции означава осакатяване на националния дух.
)