Пеканов: Дългосрочната цел трябва да бъде повишаване на стандарта на живот в България и еврозоната ще благоприятства това

Атанас Пеканов се застъпи за идеята за полагането на нов модел на стопанското развитие на страната, стъпващ на повече добавена стойност, повече производителност и не на ниско заплащане на труда, по думите му.

Атанас Пеканов сподели и своето виждане, че България може да си осигури по-високи нива на дълг спрямо БВП поради необходимостта от инвестиции в инфраструктура, с акцент в Северна България.

"Кохезионните и селскостопанските фондове няма начин да бъдат свързани с условия за реформи, по начина на Плана за възстановяване и устойчивост", каза той.

Макроикономистът отново изрази своето виждане, че България няма да загуби контрол, приемайки еврото, определяйки валутния борд като квазиколониален режим, защото държавата е делегирала изцяло своя суверенитет извън страната.

Той се обяви за увеличаване на размера на общия европейски бюджет, който днес съставлява 1 процент от БВП на Общността, за да може да се правят общоевропейски инвестиции. Атанас Пеканов подкрепя идеята и за общ европейски дълг.

Дългосрочната цел трябва да бъде повишаване на стандарта на живот и еврозоната ще благоприятства това, защото най-важната цена за най-много хора е цената на труда, смята Атанас Пеканов, бивш служебен вицепремиер и старши икономист в Австрийския институт за икономически изследвания. Еврозоната, според него, ще открие възможност за ускоряване на процес на сближаване и устойчиво нарастване на доходите.

Атанас Пеканов участва в професионална дискусия на тема "България в еврозоната: цени, инвестиции и фискална политика", част от програмата на започналата тази сутрин двудневна Трета годишна конференция на Съвета за икономически анализи (СИА) в сградата на Ректората на Софийския университет "Свети Климент Охридски".

В разговора, който беше модериран от доц. Атанас Георгиев, декан на Стопанския факултет при СУ "Свети Климент Охридски", участваха още Томислав Дончев, вицепремиер, министър на иновациите и растежа и председател на СИА, Пламен Ненов, секретар на СИА; Десислава Николова, старши икономист в офиса на Световната банка в България, Любомир Дацов, член на Фискалния съвет.

"Как това може да бъде подпомогнато от влизането в еврозоната? На първо място, когато имаш силна икономика, тогава можеш да вдигаш и заплатите. Влизането в еврозоната трябва да подпомогне частните инвестиции", обясни макроикономистът. Според него международните инвеститори подкрепят стъпката, която България ще направи, а тяхното доверие подобрява образа на страната в света. Членството в еврозоната, според него, ще се отрази и на кредитния рейтинг на страната, което по всяка вероятност ще свие спреда (разликата, на която се търгуват държавни ценни книжа с такива, емитирани от държави, считани за най-нискорискови, бел. авт.) по облигациите, освобождавайки ресурс, който да се насочи към други дейности.

"За съжаление това ще става все по-сложно през европейския бюджет, защото ще има все повече трудности и условия, и ми се струва, че България ще трябва да харчи повече от собствения си ресурс, от бюджета, за да прави тези важни инфраструктурни инвестиции", смята Пеканов, който се обяви категорично против идеята на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен средствата в следващата Многогодишна финансова рамка да се обвържат с условия и реформи.

Според Атанас Пеканов в еврозоната няма доминация на големите икономики над по-малките в еврозоната и даде два примера в подкрепа на тезата си с гуверньора Роберт Холцман на Централната банка на Австрия, страна, която е сравнима с България като площ и брой на населението, чийто глас е сред влиятелните днес, и оттеглилия се преди почти 15 години гуверньор на Централната банка на Германия Йенс Вайдман заради несъгласието му с водената тогава политика от страна на ЕЦБ.

"Трябва да гледаме като на една възможност. Няма нищо сигурно. Разбира се, че ако правим безотговорни стъпки и политики, няма да успеем. Но ако правим смислените стъпки, а влизането в еврозоната е една от тях, България ще става по-богата и по-ефективна икономика", каза Атанас Пеканов.