Иран без Хаменей: Непредсказуем сценарий без ясна алтернатива

Никол Грайевски от фондация "Карнеги" обаче смята, че ударите на Израел изглежда са насочени по-скоро към смяна на режима, отколкото към неразпространението на ядрените оръжия.

"Разбира се, Израел се цели в балистични ракети и военни обекти, но също така нанася удари по лидери и символи на режима", заяви тя пред АФП.

Но отстраняването на върховния лидер на Иран, който е на власт от три десетилетия, е скок в неизвестното и след него може да настанат още по-опасни и смутни времена.

"Нима някой смята, че това, което беше направено в Ирак през 2003 г., това, което беше направено в Либия през предходното десетилетие, беше добра идея? Не!"

Свалянето на иранския религиозен режим може да създаде вакуум, който да бъде запълнен от най-радикалните фракции на Революционната гвардия или иранската армия, смята Грайевски.

"Липса на организирана алтернатива"

Пахлави, който живее в САЩ, отдавна подкрепя подновяването на връзките и признаването на Израел и отказва да осъди израелските удари. Но позицията в Иран и в диаспората далеч не е единодушна.

Друга голяма опозиционна група в изгнание е "Муджахидини на народа" (МЕК). Тяхната лидерка Мариам Раджави заяви пред Европейския парламент в сряда, че "народът на Иран иска режимът да падне".

Но "Муджахидините" са презирани от други опозиционни фракции и критикувани от някои иранци заради подкрепата им за Саддам Хюсеин по време на кървавата Иранско-иракска война (1980 – 1988 г.).

"Няма организирана демократична алтернатива" на сегашния режим в Иран, подчертава Томас Джуно, професор в Отавския университет.

Според него Реза Пахлави, най-известният опозиционен лидер, "е склонен да преувеличава подкрепата, на която се радва в страната".

"Непредсказуем сценарий"

Анализаторите посочват, че друг фактор за нестабилност е сложната етническа структура на Иран, която включва големи кюрдски, арабски, белуджски и тюркски малцинства наред с персийското мнозинство.

Израел изглежда твърдо решен да премахне иранския върховен лидер Али Хаменей и да подкопае съществуващата от 1979 г. религиозна система на управление в Иран, но рискът изглежда голям и няма гаранции за резултата.

На Али Хаменей "не може да се позволи да продължи да съществува", заяви вчера израелският министър на отбраната Израел Кац, като не остави съмнения в намеренията на Израел. Чрез нанасянето на удари по цели, различни от ядрени или ракетни обекти, както съобщи иранската държавна телевизия в понеделник, Израел изглежда решен да сложи край на сегашния политически строй, макар официално не това да е целта на войната.

След клането, извършено от "Хамас" на 7 октомври 2023 г., Израел, свикнал с целенасочените екзекуции, вече не се колебае да ликвидира лидери, смятани за недосегаеми, като например водача на проиранската ливанска "Хизбула" Хасан Насралла в Бейрут през октомври, отбелязва БТА.

Западните лидери се опасяват от повторение на прецедентите в Ирак и Либия: нахлуването на САЩ в Ирак през 2003 г. и военната намеса на страните от НАТО в Либия през 2011 г. може и да свалиха диктаторите Саддам Хюсеин и Муамар Кадафи, но също така доведоха до кървави граждански войни и продължителни размирни периоди. "Най-голямата грешка днес е да се използват военни средства, за да се търси смяна на режима в Иран, защото това ще означава хаос", предупреди френският президент Еманюел Макрон във вторник в кулоарите на срещата на върха на Г-7 в Канада.

"Ако режимът бъде свален, надеждата е, че той ще бъде заменен от либерално и демократично правителство. Но има голяма вероятност властта да попадне в ръцете на силовите структури, като например Революционната гвардия", идеологическата армия на Иран.

Иранската опозиция в изгнание е силно разделена. Сред най-изтъкнатите фигури е Реза Пахлави, синът на иранския шах, свален от Ислямската революция през 1979 г., който вече заяви, че Ислямската република е "на ръба на разпадането", обвинявайки иранския лидер, че "се крие като уплашен плъх".

"Враждебни (към Иран) държави ще искат да се възползват от етническото разделение", смята Грайевски. "Бъдещият сценарий остава непредсказуем и може да предизвика регионална дестабилизация в още по-голям мащаб от тази, предизвикана от (падането на режима в) Ирак", отбелязва американският мозъчен тръст Soufan Center.