Една от най-големите загадки на Космоса най-накрая е разгадана: учени от Калифорнийския технологичен институт (Caltech) откриха цялата обикновена материя на Вселената, която съставлява само 16% от общата маса, но дълго време е оставала скрита за очите ни.
Този пробив отваря нови хоризонти за опознаване на структурата на Космоса и еволюцията на галактиките.
Обикновената (барионна) материя, която изгражда звездите, планетите и дори нас самите, е само малка част от общата материя на Вселената, пише Канал 24.
Светлинната година е разстоянието, което светлината изминава за една година, което е около 9,46 трилиона километра, и помага да се разбере колко далеч са тези обекти от нас.
Изследователите от Caltech са използвали радиотелескопа DSA-110, за да съберат данни за разпределението на тази материя в пространството.
Резултатите показват, че 76% от обикновената материя се намира в междугалактичното пространство, 15% са концентрирани в ореола на галактиките, а останалата част е в самите галактики под формата на звезди и студен галактичен газ.
FRB излъчват мощен радиоимпулс, който се пречупва, срещайки по пътя си разсеяна материя.
Когато радиовълните от тези избухвания достигнат Земята, те се разпръскват на различни дължини на вълните, подобно на начина, по който една призма разпръсква слънчевата светлина в дъга.
Откритията ще помогнат на изследователите да разберат по-добре как се формират и развиват галактиките. И ще покажат как бързите радиоизбухвания могат да се използват за решаване на важни космологични въпроси.
Един от тези проблеми е определянето на масата на неутриното – частици, които според Стандартния модел на физиката не би трябвало да имат маса, но наблюденията показват, че те имат такава, макар и изключително малка.
Казано по-просто, неутриното е частица „призрак“, която почти не взаимодейства с материята, но нейната маса може да насочи към нови закони на физиката, които надхвърлят сегашните ни познания.
Истински пробив се очаква, когато заработи новият по-мощен радиотелескоп DSA-2000, чието изграждане е планирано в пустинята Невада.
Този инструмент ще може да открива до 10 000 бързи радиоизбухвания годишно, което значително ще увеличи стойността им като инструменти за изучаване на обикновената материя и ще помогне за по-доброто разбиране на природата на самите FRB.
Въпреки че тя излъчва светлина с различни дължини на вълните и теоретично може да бъде открита, нейното разпръскване в необятната космическа шир прави тази задача изключително трудна, особено на разстояния от стотици милиони или милиарди светлинни години.
Тези открития подкрепят прогнозите на сложни космологични модели, въпреки че досега не са били потвърждавани чрез преки наблюдения. За да открият разпръснатата материя, астрономите се възползвали от уникалните „прожектори“ на Вселената – бързите радиоизбухвания (FRB). Тези избухвания са кратки, но изключително мощни импулси от радиовълни, които продължават само няколко милисекунди, и техният произход все още е загадка за науката.
Степента на това разсейване или дисперсия зависи от количеството материя по пътя на светлината. Шестдесет и девет бързи радиоизбухвания са били избрани за изследването и координатите им са били определени с достатъчна точност. Най-отдалеченото е било на 9,1 милиарда светлинни години, а най-близкото – на 11,7 милиона светлинни години от Земята.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)