Учени превърнаха мистериозната активност около черни дупки в симфония на Вселената

Чрез присвояване на музикални ноти към различни точки от данните, космическите наблюдения могат да бъдат преведени в звук, позволявайки на слушателите да "чуят" космоса.

Втората сонификация представя космически дует от SS 433, двойна звездна система на 18 000 светлинни години от Земята, където звезда, подобна на Слънцето, обикаля около по-тежък компаньон — неутронна звезда или черна дупка.

Учени са превърнали нови данни от космически телескопи в "космически звукови пейзажи", превръщайки мистериозната активност около черни дупки в симфония на Вселената. Мелодиите, наречени сонификации, са създадени с помощта на данни от рентгеновата обсерватория "Чандра", космическия телескоп "Джеймс Уеб" и рентгеновия поляриметър IXPE.

Първата мелодия улавя възможното раждане на черна дупка. Тя обгръща масивна звезда на име WR 124, която насилствено изхвърля външните си слоеве, създавайки светеща мъглявина от изхвърлен газ и прах. Намираща се на около 28 000 светлинни години от Земята, WR 124 е известна като звезда от тип Волф-Райе — ярка, но краткотрайна масивна звезда. В края на живота си процесът на отделяне на външните слоеве може да завърши с драматичен звезден взрив (свръхнова), който ще остави след себе си черна дупка.

Променливите рентгенови емисии са преведени в различни тонове и инструменти, звукът на капки вода представя ярки звезди на заден план. Третата мелодия представя Кентавър A — галактика на 12 милиона светлинни години, със свръхмасивна черна дупка в центъра, която изстрелва мощна струя през галактиката. В тази сонификация рентгеновите емисии се превеждат като звън на вятърни камбанки и шум на бриз, докато видимата светлина се трансформира в тонове от струнни инструменти, улавяйки звездите и структурата на галактиката в внушителен музикален финал, пише dir.bg.