"Мяра" по казуса със старческите домове: 79,4% от българите намират вина у институциите, които отговарят за контрола

Вината за казусите с нелегалните домове за възрастни хора българите подреждат така: отчетливо най-виновни са ресорните институции, със сериозна вина са собственици и управляващи такива домове, а по-назад, с изравнена отговорност, са законодателите и близките. По-малка, макар и значима, е вината и на всички, които са знаели, включително и служителите в такива домове. Двама от всеки петима твърдят, че и преди разкритията са чували за подобно отношение в домове. Между двадесет и тридесет на сто е предпочитанието възрастните хора в тежко положение да са в заведения със специална грижа. Разбира се, мнозинствата се изказват в полза на грижата у дома. Закономерно, колкото по-възрастен е един човек, толкова по-ясно изразено е предпочитанието към домашната среда.

Изводите са от бърз независим телефонен сондаж на новата социологическа агенция „Мяра“, основана от екипа на Първан Симеонов. Сондажът цели да изгради бързи хипотези по темата, свързана с домове за възрастни хора, нашумяла в общественото пространство.

По отношение на казуса с нелегалните домове за възрастни хора, запитаните имаха възможност да дават повече от един отговор. 79,4% от запитаните в тематичния сондаж намират вина у институциите, които отговарят за контрола по тези въпроси, за 64,7% виновни са собственици и ръководството на такива домове. За 40,9% виновни са хората, които са приемали законите по тези въпроси. 40,4% посочват, че виновни са близките, които са оставили възрастните хора в такива домове. Според 35,7% виновни са хора, които са знаели, а са мълчали. За 29,4% виновни са служителите в такива домове. На мнението, че виновни са самите възрастни хора, които вероятно са се съгласили, са 3,5 на сто. Има и известни дялове на колебание.

Помолени, доколкото е възможно, да изключат медийните публикации и новини от последните седмици, 39,2% казват, че са чували за лошо отношение към възрастни хора в домове за настаняване. Независимо от присъщата в такива казуси декларативност на отговорите, тези близо четиридесет процента, или две пети, свидетелстват за немалка разпознаваемост на проблема – макар и не в мнозинство.

Прави впечатление, че домашната среда получава автоматична подкрепа, дори при необходимост от специална грижа. На въпроса „Когато човек е възрастен и има нужда друг да се грижи за него – за хранене, прием на лекарства и други нужди – кое от следните е по-добре, според Вас лично?“ 69,4 на сто споделят, че е по-добре човек да остане вкъщи, независимо от възможните трудности, 22,8% са на мнение, че е по-добре човек да получава грижа в специализирано заведение, независимо, че се затруднява връзката с дома. Останалите се затрудняват да посочат отговор. В тези данни трябва да се има предвид, че темата е твърде деликатна, както и да се отчита сериозен процент на социално желателни или автоматизирани отговори. Сериозни са разликите в отговорите на най-младите и най-възрастните участници в сондажа. Над три четвърти от респонденти на възраст седемдесет и повече години застъпват мнението, че е най-добре човек да си остане вкъщи, независимо от възможните трудности, докато подобно мнение застъпват по-малко от половината сред най-младите.

Сходни са данните, които регистрира експериментален и провокативен въпрос – „Ако Вие лично изпаднете в ситуация, в която не можете да се грижите за себе си, кое от следните е по-близо до Вашата нагласа?“. 64,1% отговарят, че държат да останат у дома, а не в специализирано заведение, докато 29,5% не държат да останат у дома, може и да приемат специализирано заведение. Останалите се колебаят в отговора. Следва да се има предвид, че при тези отговори голямо влияние биха могли да оказват конкретните житейски ситуации, както и отдалечеността на перспективата за остаряване. Така, например, близо три четвърти от най-младите посочват, че ако са в подобна ситуация, не държат да останат у дома и биха приели специализирано заведение, докато по-малко от една десета от най-възрастните биха избрали тази опция.

Въпреки всички уговорки, видно е, че според двата индикатора, макар и да са абстрактни, в полето между 20 и 30% от пълнолетното население е възможната ниша за този тип социални услуги. Въпросът придобива особена значимост предвид демографската ситуация в страната ни.

Данните са от независим телефонен сондаж на социологическа агенция „Мяра“, проведен между 12 и 16 юни 2025 г. сред 800 пълнолетни български граждани. Максималното стандартно отклонение е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на около 54 000 души.