Синя България: Не трябва да се допуснат грешките, довели до избора на Радев

В позицията си коалицията посочва няколко точки, които са отправни за нея:

Поставяне на цел следващият президент да бъде човек, защитаващ българския национален интерес, с проевропейски и демократични разбирания за бъдещето на България.

Ролята на политическите партии, които застанат зад такъв консенсус е да заявят твърдата си подкрепа за обединяващ национален кандидат, който да ни представлява достойно в нашето европейско семейство и да работят за избирането му.

Извън това, през целия процес, партиите трябва да загърбят теснопартийните сметки, за да избегнат конфронтация по разделителните линии помежду си.

Проблемите, които решават правителствата и депутатите, не могат да бъдат решавани от президента и затова изборът му не трябва да става жертва на това неправилно разбиране.

Не трябва да се допусне повторение на грешките, които доведоха до избирането на президент с профила и целите на Румен Радев. Това се посочва в позицията на Синя България относно издигането на единна кандидатура на демократичната общност за президент, съобщават от пресцентъра на партията КОД, част от коалицията Синя България.

В позицията се посочва, че с последните си действия президентът Румен Радев категорично демонстрира решителността си да се бори до последно срещу европейското бъдеще на България, избрано преди десетилетия с национален консенсус.

Според коалицията с политиката си на разделение на българското общество и насаждане на омраза и разделителни линии сред българските граждани, Радев създава сериозни и опасни рискове за единството на българската нация и за сигурността на българската държава. Осъзнаването на това изисква анализ и оценка, за да не се допуска повторение на грешките, довели до избирането на президент с профила и целите на Радев, както и изработване на консенсус и дисциплинирано прилагане на стратегия, за да не се допусне повторение на този сценарий, посочва още Сияна България.

Търсене на подкрепа и съюзници и позициониране спрямо противници само по една ясно начертана линия на избор. Тази линия трябва да произтича от законовите правомощия на президента, които основно са свързани с външната политика и сигурността. Изначално, ясно позициониране спрямо тези въпроси дава чист и разбираем избор на обществото. И обратно - разчертаването на множество разделителни линии би било изкуствено и неоснователно, с оглед на правомощията и компетентността на институцията - би разбило подкрепата и би създало основания за партизански тип гласуване. Точно такива действия на предишните избори доведоха до избирането на г-н Радев.

Кандидатът за президент на такъв политически и обществен консенсус не трябва да бъде партийна креатура, а обществена фигура с ясна и последователна позиция в защита на националния интерес и цивилизационния избор на България, като част от демократичния свят. Всичко друго би означавало, че дадена партия през собствен кандидат, опитва да комасира определен кръг избиратели и да ги прави свои.

Различията между всички партии, които ще се обединят около достойна кандидатура за български президент са очевидни и важни. Те си остават и са валидни, защото са истинския двигател за посоката на националната ни политика. Тези различия и мобилизирането на подкрепа за тях са предмет на парламентарните избори. Сега задачата е друга.