Това определено беше тежка седмица за манипулаторите от Кремъл

Мислиха, мислиха и се обърнаха към стария си кремълски наръчник: омаловажи всичко, което може да разкрие слабостта на Русия, и отклони вниманието другаде.

__________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Това определено беше тежка седмица за манипулаторите от Кремъл. Тежка, тежка седмица…

На 1 юни Украйна показа, че е имала карти все пак; не – както Тръмп витиевато обвини Зеленски, че не държал никакви карти…

Картите се оказаха доста силна ръка.

И беше изиграна точно в подходящия момент. На деня на детето стартира операция „Паяжина“ – внимателно планираните и дръзки тайни удари с дронове по пет руски военни бази от Сибир до Мурманск. По първоначални оценки щетите бяха сериозни, а руската армия изглеждаше напълно неподготвена.

Също както и цялата про-кремълска информационна машина – чак до самия връх на Кремъл, както много добре са отбелязали (след наблюдение и анализ) колегите от EUvsDisinfo.

Много важен детайл е сталинското мълчание и изчезване от света на Путин. Какво имам предвид под „сталинското мълчание“ ли? Препратката е към „изчезването“ на Сталин от очите на всички през 1941 г., когато дотогавашния му съюзник Хитлер напада СССР в операция „Барбароса“.

Неможейки да повярва какво се случва и изпадайки в тотален шок, Сталин буквално се скрива от очите на всички и седмици наред(!) никой не го вижда. Никой. През това време войниците от червената армия мрат като мухи на фронта, очевидно останали с осакатено командване.

След седмици чак Сталин „изпълзява“ от дупката си и се показва пред света.

Ето това имах предвид под „сталинското мълчание“ на Путин.

Докато руските военни неохотно признаха, че „няколко единици военна техника са се запалили“, Владимир Путин пази мълчание дни наред след атаките.

И, понеже не знаеха какво да направят, прибягнаха до добре изпитаните (да не кажем „изтъркани“) номера: Кремъл просто се опита да омаловажи опустошителната атака на Украйна срещу руските военни летища, търсейки отклонения и безпомощно рециклирайки стари лъжи за тероризъм и „англосаксонци“.

Както казахме, това определено беше тежка седмица за манипулаторите в Кремъл. След като внимателно изплетената украинска „паяжина“ покри няколко стратегически военни летища в Русия и в същото време блокира зъбните колела на дезинформационната машина на Кремъл.

Имаше и още…

Срутването на жп мост в Брянска област и изненадваща подводна атака срещу Керченския мост само усложниха кремълската дилема как да се изопачи наративът, че Украйна вече е „разбита“, при положение че руската вътрешност буквално гори?

Докато руските военни неохотно признаха, че „няколко единици военна техника са се запалили“, Владимир Путин пази мълчание дни наред(!) след атаките.

Дори Владимир Соловьов – един от най-яростните и войнствени кремълски пропагандатори – беше нехарактерно сдържан, наричайки успешната украинска операция просто „неприятни инциденти“. Нямаше гръмки речи… Нямаше сеене на смърт и ядрени мокри сънища. Странно смирение за човек, който редовно заплашва Западните столици с ядрено унищожение. Или, по-вероятно, нарежданията от върха на Кремъл просто още не бяха пристигнали. Копчето не му беше натиснато още.

Игра на сигурно: стари лъжи в нова опаковка.

При липса на ясна линия отгоре, про-кремълската дезинформационна екосистема мигновено се върна към доказано работещи опорки.

Първа стъпка: омаловажи удара.

Втора: демонизирай Украйна и се представяй за жертва.

Трета: разпространявай безпочвени конспирации, за да замъглиш ситуацията.

Четвърта: поддържай мита за руската непобедимост.

Една от любимите тактики на Кремъл е да нарича всяко украинско нападение „тероризъм“. Не закъсняха историите, обявяващи ударите по руските военни летища за „украински терористични атаки“. Това беше почти универсално описание на операцията, ВЪПРЕКИ ЧЕ ЦЕЛИТЕ БЯХА НАПЪЛНО ЛЕГИТИМНИ ВОЕННИ ОБЕКТИ.

Паралелно с това се завъртя познатият наратив, че Украйна вече е загубила войната и сега напада Русия, за да провали мирните преговори. А всъщност е обратното: ударите показват, че Киев разбира, че пътят към мир с Русия минава през отнемането на военната ѝ способност да води война. Именно това се опита да постигне Операция „Паяжина“. И май успя.

Друга сигурна карта на плетачите на лъжи от Кремъл: създай съмнение, че Украйна изобщо е способна на такива удари. Това отваря вратата за конспирации – британски стратези били стояли зад атаките, Лондон използвал Украйна, за да подкопае руската ядрена триада и т.н.

Може би сте забелязали, че вече не е Вашингтон, а е Лондон. Това е откакто инсталираха Тръмп (a.k.a. Агент Краснов) в Белия дом. Оттогава между другото и БГ копейките престанаха да пишат под всяка новина „ФАЩ това, ФАЩ онова…“, смениха се опорките, задуха нов вятър. Вече Лондон им е в устата, Америка им е по-мила; вече почти не намилат и срещу „американските бази“, но това е друга – наша си, регионална – тема… Ще я оставим за друг път. Просто е много показателно как работи цялата еко-система на кремълските опорки.

Да се върнем на гадната за кремълската пропаганда седмица.

Накрая на репертоара си от последните дни, както винаги при унижение или поражение, прокремълските „експерти“ напомниха на света за руския ядрен арсенал. Тези привидно академични разсъждения са добре премерено дрънкане на ядрено оръжие, целящо да засили фалшивите „червени линии“ на Кремъл.

Непоследователният и объркан отговор на Москва показа слабостта на авторитарния модел (такъв с тотален медиен контрол).

Когато се случи неочаквано събитие, погледите се насочват към върха. И ако „царят“ мълчи, подчинените остават без идеологическа посока. Лутат се.

Същото се случи след атаката в Crocus City Hall през 2024 г., когато Путин изчезна от публичното пространство за 19 часа. Информационната система изпадна в кратка парализа, преди да възстанови темпото с познатите механизми за замазване и отклоняване на вниманието.

Идентична слабост видяхме по време на бунта на „Вагнер“ през 2023 г., когато отне почти два дни преди Путин да се появи с телевизионно обръщение. До тогава, пропагандната машина беше в открито състояние на паника. После се възстанови, както със сигурност ще се случи и сега… но пукнатините вече са видими. И ще си останат видими, докато Украйна продължава да руши мита за руската непобедимост.