България е сред най-силно засегнатите държави от горските пожари през 2024 г.

България е сред най-силно засегнатите държави от горските пожари през 2024 г. Тревожната новина дойде наскоро от Европейската комисия, но малцина й обърнаха внимания. Другата актуална и притеснителна информация е, че едва 22 % от полезащитните пояси са в добро здравословно състояние и ако не се вземат мерки, може Добруджа да се превърне в полупустиня. „Освен спада в добива на дървесина очакваме намаляване на земеделските добивите с 30%. Над 50% от страната ни вече е демографска пустиня“, коментира експертът лесовъд инж. Петър Дишков от БКДМП.

Припомняме, че в началото на годината ректорът на Лесотехнически университет София доц. Христо Михайлов призова за преоценка и реални действия по стопанисването на горите, прекратяването на политическите акции и предоставяне на възможност на лесовъдите да си вършат работата. През последните години наблюдаваме един наистина огромен популизъм по отношение на състоянието на български гори. Обществото бе залято с фалшиви новини и информация как „българската гора изчезва всеки час с размера на футболно игрище“. Разбира се, това не отговаря на истината - даже напротив, гората все още продължава да нараства, макар и с по-бавни темпове.

Различни организации предлагаха мораториум върху сечите, забрани и ограничения, което за широката общественост и неспециалистите звучи резонно. Само че според лесовъдската наука това изобщо не е вярно. Ако искаме здрави гори, трябва да ги стопанисваме (чрез регулярно извеждане на сечи), сочи проучване на Университета на Невада, Рено. Стопанисваните гори са по-здрави, устойчиви на пожари, по-добре разпределят повърхностния отток и подпомагат събирането на повече водни ресурси.

Какво е реалното състояние на горите у нас? Заемат около 39 % от територията на страната и са в относително добро състояние. Основния проблем в последните години е намаляването на грижата и активното стопанисване. Горите ни трайно застаряват и както обществото, в което липсват млади хора, съответно няма и бъдеще, същото важи и за горите. Ако при тях не се среща равномерно разпределение по класове на възраст, може да се очакват сериозни здравословни проблеми. Тук разбира се не следва да се включват старите гори, с които България се гордее. Страната ни вече е изпълнила преждевременно всички ангажименти по отношение на Европейската стратегия за горите 2030 и за биоразнообразието за поставяне под защита на 30% от сухоземната си територия и под строга защита 10%. Тези стари и първични гори следва да се опазват, за да можем да се учим от тях. Но останалите гори са под заплаха. Според съществуващите данни в България 36% от тях са издънкови, 12% са нискостъблени, а 27% са иглолистни култури, които са недълговечни. Ако те не се стопанисват активно, може да възникнат проблеми – съхнене, нападения от вредители, пожари.

Пословицата „Полето иска мотика, а гората секира“ всъщност отразява проста и проверена с годините истина, която описва накратко какво трябва да се предприеме. Разбира се, сечта в горите трябва да се реализира по правилния начин – научнообосновано и природосъобразно, съгласно най-добрите практики в лесовъдската наука, която е с над 4 века традиции. В 21 век това може да стане единствено механизирано, например в Западна Европа 90% от добива се организира с машини. Министерство на земеделието и храните прави плахи опити за внедряване на съвременни технологии, но бива атакувано от зелени неправителствени организации.

Важно е да отбележим, че добивът в страната в последните години бележи рекорден спад. Наблюдава се влошаване на бизнес климата, изтегляне на ключови инвеститори от сектора от страната. В същия момент страна като Полша планира да обяви дървесината на национален мащаб, а и на ниво ЕС за ключова суровина. Дървесината се смята за суровина на бъдещето – тя е ограничен, но възобновяем ресурс, естествен резервоар на въглеродния диоксид. ЕС я определя с ключова роля за Зелената сделка, Европейската стратегия за горите 2030 и Европейския Bauhaus. От нас зависи дали ще позволим суровина, с която страната ни разполага традиционно в изобилие, да изгние и изгори? Или ще успеем да защитим интересите на страната, като не позволяваме този огромен държавен ресурс да бъде похабен?