„При такива екстремни суши, когато няма дъжд в продължение на седемдесет, осемдесет дни с температури над 40 градуса, а през нощта над 30, нито поливането помага, нито нищо“, каза пред телевизия Ен1 Горан Филипович от „Инициатива за оцеляване на сръбските фермери“.
Сърбия също попадна в “тропическия ад” и прогнозите, че лятото на 2024-та ще бъде най-горещото в страната се сбъднаха.
В Белград 30 дни това лято са били с температура над 35 градуса, като са регистрирани 60 нощи с тропични температури спрямо предишния рекорд от 2012 г., когато са били 51, посочва Совил.
Въпреки това площта, засегната от пожари през тази година, е била с 33 процента по-малка в сравнение със средното в периода 2006-2023 г., показват данни от европейската служба “Коперник”, на които се позовава сайтът “Нюзбомб”.
Горещото лято бе лоша новина за земеделието и производството на електричество в Албания. Близо 98 процента от електроенергията в страната се произвежда от водноелектрически централи, които бяха засегнати от продължилата с месеци суша.
Лятото на 2024 г. в Словения е било най-горещото в историята на официалните измервания от 1940 г., съобщи Агенцията за опазване на околната среда на алпийската държава. Август е бил най-топлият, измерван някога.
На същия ден в Сплит бе отчетена най-високата температура на водата, регистрирана в града досега – 29,4 градуса.
Над 20 дни през август температурите са били 35 и повече градуса по Целзий, а тропическите нощи с минимални температури 20 и повече градуса са били между 20 и 25, сочат данните на Националната метеорологична администрация.
Над 650 населени места преминаха на режим на водата, сред които осем градове. Най-силно засегнати от сушата бяха селища в окръзите Ботошани, Васлуй и Яш в Североизточна Румъния.
Най-висока дневна температура на въздуха през лятото - 41,8 градуса, е измерена на 17 юли в град Чуприя, Централна Сърбия.
От алпийска Словения, през традиционно горещите Гърция, Кипър и Турция, до най-северните райони на Румъния, лятото на 2024 г. донесе рекордни жеги, суша, горски пожари и проблеми с електро- и водоснабдяването.
През лятото в 13 от общо 28 метеорологични станции в Сърбия е отчетена поне веднъж температура над 40 градуса. Най-много такива дни е имало в Чуприя, общо 10 дни, посочва Совил.
Регистрирани са четири топлинни вълни в по-голяма част от Сърбия през трите летни месеца с максимална температура като цяло над 35 градуса.
Средната температура в Сърбия това лято е била 24,2 градуса, което спрямо периода 1991-2020 е повече с 3,3 градуса, а също така е с почти един градус над предишното рекордно лято, отчетено през 2012 година.
Сушата и горещините удариха сериозно селското стопанство.
Целият летен сезон до момента е с 2,9 градуса по-топъл от средното за периода 1991-2020 г. и с 1 градус по-топъл от предишното най-горещо лято през 2012 г.
Лятото на 2024 г. е най-горещото и едно от най-сухите в България от началото на века, показаха и данни на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).
"Климатичните фактори са основната причина за нарастващия брой горски пожари в Турция през лятото на 2024 г. Въпреки че хората са основният причинител, благоприятните метеорологични условия и растителността правят пожарите толкова големи и трудни за локализиране", каза пред Анадолската агенция проф. Шермин Тагъл, ръководител на Катедрата по география в Измирския университет "Бакърчай".
Балканите преживяха тази година най-топлото си лято, откакто са започнали да се правят измервания преди около 130 години. Дълги периоди с температури над 30 градуса по Целзий, които не падат под 20 градуса през нощта, тласнаха средните стойности към нови рекорди. Службата на ЕС за климатичните промени "Коперник" съобщи, че тазгодишното лято е най-топлото в северното полукълбо, откакто се правят измервания.
Август е бил най-топлият месец в Румъния от 1901 г. досега, всъщност - откакто се правят измервания. Средната месечна температура е била 24,5 градуса по Целзий, което е с 2,9 градуса повече от средната температура през стандартния референтен интервал 1991-2020 г., сочат данни на Националната метеорологична служба, цитирани от румънските медии. Максималната месечна температура бе измерена на 14 август в Зимнича, окръг Телеорман, когато живакът в термометрите се покачи до 41,1 градуса по Целзий. Тропически дни с максимални температури 30 и повече градуса по Целзий бяха регистрирани през лятото в цялата страна, с изключение на планинските зони.
В Хърватия освен температурни рекорди на въздуха, регистрираха и рекорд на температурата на морската вода по адриатическото крайбрежие. Температурата в морето край Дубровник удари рекорд за всички времена с 29,7 градуса по Целзий на 15 юли. Последният рекорд бе през 2015 г. с 29,5 градуса, според данни на хърватския Държавен хидрометеорологичен институт.
В исторически план температурният рекорд държи датата 15 август 2023 г., когато живакът в град Сарънджакая в северозападния турски окръг Ескишехир е показвал 49,5 градуса Целзий. Най-горещата година за Турция досега е била 1962 г., когато средногодишната стойност на температурата на въздуха е била 21,3 градуса Целзий, писа сайтът "Бу Сабах Малатия".
В. "Филелефтерос" сигнализира в края на август за изключително ниско ниво на водата в язовирите в Кипър. В някои случаи обемът във водохранилищата е запълнен едва до 10-15 процента. Сред причините за тежката ситуация, наред със сушата, вестникът посочва използването на вода за поливане и течовете от водопроводната мрежа.
Горещи вълни имаше и през юли, като на 12 юли в Румъния бе регистрирана най-високата температура в Европа – 40,7 градуса по Целзий, докато в Испания същия ден живакът в термометрите е достигнал 40,6 градуса, а в Гърция – 40,4 градуса, съобщиха румънски медии.
Горещото време на Балканите доведе до пресъхване на реки и в Босна и Сърбия, както и до бурни горски пожари в Хърватия, Северна Македония и Албания. През последните три месеца Северна Македония се бори с около 2000 горски пожара, което е три пъти повече спрямо 2023 г. По данни, публикувани от Европейската информационна система за горски пожари, това лято в Република Северна Македония са изгорели над 85 000 хектара земеделски площи, пасища, ниска растителност, гори и горски територии, колкото държавата е загубила в пожари за предходните 10 години взети заедно, съобщиха местните медии.
За Турция тазгодишният юли беше най-горещият за последните 53 години, съобщи в социалните медии министърът на околната среда, градоустройството и климатичните промени Мурат Курум. Най-високата температура, измерена през месеца, е 45,9 градуса.
Лятото през тази година в Гърция е било най-горещото през последните 64 години, през които се извършват официални измервания, показват предварителните данни на научния екип на Атинската национална обсерватория, цитирани от “Прото тема”. Юни и юли са били най-горещите, измервани някога, а август е бил вторият най-топъл след август 2021 г.
Месец юли е бил най-горещият в регистрираната климатична история на остров Кипър, става ясно от данни на кипърската Метеорологична служба, цитирани от портала “Лимасол тудей”. Основна причина за рекорда са били не толкова максималните измерени температури, колкото големият брой горещи нощи, за които е било издадено предупреждение за опасно високи температури.
На този фон инициативата „Право на вода“ публикува карта с 65 места в Сърбия, които през юли и август не са имали редовно вода заради ограничения или повреди по водопроводната мрежа. Пред телевизия Ен1 Страхиня Мачич от “Право на вода” каза, че сушата е разкрила всички проблеми в сектора на водата и водоснабдяването.
Не са добри и показателите по отношение на валежите. Този юни в Гърция е бил най-сухият през последните 30 години. В 14 общини в Гърция беше обявено извънредно положение заради безводието. Засегнати бяха и популярни курортни острови като Крит, Сифнос, Лерос и Кефалония. Опасения през тази година възникнаха и за водоснабдяването на столицата Атина, след като нивото на язовир “Морнос” спадна необичайно много заради сушата, високите температури и меката зима с малко валежи.
Още в края на юни Албания, Черна гора, Босна и Херцеговина и по-голямата част от хърватското крайбрежие бяха засегнати от мащабна електрическа авария, която ги остави без ток в продължение на часове. Министърът на енергетиката на Черна Гора Саша Муйович заяви, че сривът е бил предизвикан от рязкото увеличение на потреблението на ток заради горещините, както и от самите високи температури.
По данни на Отдела за развитие на водните ресурси от общ обем на кипърските водохранилища от 290 млн. кубически метра през август в тях е имало едва 98,7 млн. Процентът на запълване на язовирите е бил 34 на сто, докато през миналата година е бил 57,3 на сто, т.е. е имало над 67 млн. куб. м. вода повече.
Рекордните горещини, които Турция преживя това лято, са основна причина за значителното увеличение на горските пожари тази година, смятат учените. Страната отчита увеличение от близо 78 процента на пожарите в страната в периода от началото на годината до 19 август спрямо същия период на 2023 г., предаде Анадолската агенция, позовавайки се на Главната дирекция по горите. Докато миналата година за периода са регистрирани 1419 горски пожара, тази година броят им е бил 2529, показват данните.
Ренато Берталанич от агенцията каза, че лятото е било рекордно горещо в низините, но е било много топло и на по-високите места – в Алпите, планинските масиви Караванкe, Похорие, Нотранско и в югоизточната част на Словения. По думите му отклонението от средното за периода от 1991 г. до 2020 г. е 2,5 градуса по Целзий, а цялото лято е преминало без хладни периоди. Във всички летни месеци бяха отбелязани температурни рекорди, затова се очаква цялата година да бъде рекордна по отношение на температурите, коментира експертът.
Службата за наблюдение на климата и климатичните прогнози към Републиканския хидрометеорологичен институт потвърди не само, че тазгодишното лято е било най-горещото, откакто се правят редовните метеорологични измервания в Сърбия (1951 г.), но също, че всеки месец поотделно - юни, юли и август - е бил най-топъл и е „подобрил“ предишните рекорди. Това съобщи в профила си в ЛинктИн ръководителят на Националния център за хидрологичната система за ранно предупреждение Слободан Совил.
Според океанографа от институт „Руджер Бошкович“ Ивица Вилибич, цитиран от хърватския сайт „Индекс“, затоплянето на водата е продължило няколко седмици и не се случва само на повърхността, но и в дълбочина. Средната температура на водата за този период от годината се е покачила с 5 градуса, според данни на Европейската агенция по морска безопасност. Това би могло да се отрази на растителния и животински свят в Адриатическо море, предупреди експертът.
Според публикацията на сръбския метеоролог през втората половина на 20 век в Сърбия е имало между 20 и 30 дни с температура над 30 градуса, а тази година са отчетени 58 такива дни в района на Пожега, Западна Сърбия, и 78 в района на Зайчар, Източна Сърбия, като е надхвърлен предишният рекорд от 2012 г. с 10 тропични дни.
Сушата през летния сезон причини затруднения на земеделските стопани, дебитът на реките Марица и Тунджа в Одрин значително спадна, отново се понижи и нивото на водата в язовирите, захранващи с вода Истанбул, писаха местни медии.
Глобалното затопляне обаче може би има поне една положителна черта и това е удължаването на туристическия сезон, пише "Джумхурийет", позовавайки се на експерт от Университета "Яшар". По думите на проф. Орхан Ичьоз курортите в средиземноморския окръг Анталия са отворени целогодишно за туризъм, а други популярни дестинации, като Мармарис и Бодрум, се радват на продължителен летен сезон - от март/април до октомври.
Топло време може да звучи като добра реклама за бързо развиващия се сектор на туризма в Албания, където през последните години се наблюдава ръст на чуждестранните туристи, но заради горещините това лято, на туристите им се наложи да се крият на закрито през повечето време, писа в. "Тирана таймс". Площади, барове и кафенета в Тирана останаха празни през деня по време на горещата вълна през юли, а собствениците на заведения регистрираха драстичен спад на приходите. При средни температури от 38-40 градуса по Целзий в Тирана, които се усещат още по-горещи заради влажността и топлината, която излъчва големият град, хората не излизаха през по-голямата част от деня.
Черногорските власти съобщиха на 21 юни, че почти цялата страна е останала без електричество заради аварията. В хърватския курорт Дубровник хиляди туристи бяха блокирани в средата на следобеда, като ресторанти, кръчми, супермаркети, салони за сладолед и други бизнеси затвориха заради спирането на тока. Футболни фенове се струпаха около някои от кръчмите със затъмнени телевизионни екрани, без да могат да гледат мачовете от Европейското първенство по футбол в Германия.
Четири важни реки – Главачок и Сабар в Южна Румъния и Бахлул и Милетин в североизточната част на страната пресъхнаха, а дебитът на няколко други реки спадна под минималните равнища, необходими за задоволяване на нуждите от вода на населението, за напояване и за индустрията, показаха данни на националната компания „Румънски води“, цитирани от Радио Свободна Европа.
)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)