Как Виктор Орбан си измисля врагове и защо търси „война“ с Украйна

____________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

В епохата на хибридна война и популистки театър, Виктор Орбан е усвоил едно конкретно политическо маневриране до съвършенство: когато политиките ти се провалят, когато инфлацията те души, а популярността ти се срива – обвини външен враг. Или още по-добре – измисли си такъв.

В зловеща и аналитично разгърната статия (Orbán seeks "war" between Hungary and Ukraine: why, and what are the dangers?) на Сергей Сидоренко, публикувана в European Pravda, настоящата предизборна стратегия на Орбан е разголена без капка илюзия: „Докато Украйна се защитава от военната агресия на Русия,“ пише Сидоренко, „тя е принудена да изразходва ресурси и за хибриден конфликт с Унгария, подхранван от нейния авторитарен министър-председател Виктор Орбан“.

Как ви се струва това:

Докато руски ракети удрят украинските градове, една страна членка на ЕС и НАТО създава втори фронт – не с танкове и дронове, а с лъжи, плакати, пропаганда и параноя…

Защо? Защото наближава април 2026 г. А с него и първият реален шанс Орбан да загуби властта. Всички скорошни проучвания показват, че партията му ФИДЕС може да остане на второ място. А Орбан, човекът, който управлява Унгария от близо 15 години като автократ с демократична маска, не възнамерява да си тръгне тихо, без да измисли „национална криза“.

Из унгарските градове днес се мъдрят билбордове с лозунги да бъдат „спрени“ Брюксел и Киев. Държавно контролираните медии повтарят до втръсване едно и също послание: Украйна е виновна за всички икономически нещастия на Унгария. Ако тя влезе в ЕС, това щяло да доведе до фалит на унгарската държава.

Това не е дори завоалирано. Да не говорим колко е „умно“. Това е пропаганда като по учебник: повтаряй лъжата, докато не се приеме за истина. А, ако не сработи, крещи по-силно.

Ядрото на стратегията на Орбан е изграждането на външна заплаха, която съществува само във въображението му. И която само той, самопровъзгласеният „защитник на унгарците“, може да спре. „Целта на кампанията е избирателите да повярват, че само Орбан – първият, който идентифицира „врага“ – може да ги защити от него“, пише Сидоренко.

Проблемът е, че враг просто няма.

Украйна не е отправяла никакви заплахи към Унгария. Киев, напълно наясно с унгарското вето в ЕС и НАТО, е изключително внимателен да не влиза в директни конфронтации. Дори Петер Магяр – бившият член на ФИДЕС и настоящ най-силен опонент на Орбан чрез новосъздадената партия ТИСА – избягва темата Украйна.

И въпреки това, Орбан продължава.

Без реална провокация, режимът на Орбан започва да търси „доказателства“. Сидоренко отбелязва: „Един от приоритетите на Орбан сега е да фабрикува такива „доказателства“ и да ги представи на унгарското общество“.

И тук, за съжаление, Украйна направи грешка.

На 9 май украинската Служба за сигурност (СБУ) публично обяви, че е разкрила унгарска военна разузнавателна мрежа на своя територия. Няма съмнение, че Унгария е водила тайни операции в Украйна. Дори унгарски журналисти са го документирали. И украинското контраразузнаване е имало пълното право да действа. Да.

Но, както предупреждава Сидоренко, публичният характер на това разкритие е бил стратегическа грешка. „Дипломатите знаят, че такива инциденти се случват дори между приятелски държави, но се решават на закрито“, пише той. А таймингът и публичността дадоха на Орбан точно това, от което се нуждаеше: илюзията за украинска заплаха.

Сега неговото правителство представя случая като „шпионски конфликт“. Арестуват се украински граждани, наричат ги агенти. Митът за украинско проникване се превръща в предизборен инструмент, използван да оправдае затягането на хватката върху разпадащата се унгарска демокрация.

Трагичното тук е, че истината няма значение. Орбан не търси факти. Той търси да потанцува върху чувствата на тълпата. И емоцията, която иска да създаде у избирателите, е страх. Страх от Украйна. Страх от имигранти. Страх от Брюксел. И вяра, че само той може да спаси унгарците от всичко това.

И това работи. Работеше през 2022 г., когато Орбан смачка опозицията чрез манипулирана реплика на своя съперник Петер Марки-Зай, извадена от контекст, че унгарски войници можело да защитават Украйна в рамките на НАТО. Излъчена хиляди пъти, тя се превърна в политическа отрова. ФИДЕС спечели с лекота.

Сега, през 2025 г., тактиката се повтаря – дори по-безскрупулно.

Орбан не се нуждае от реален конфликт. Нужна му е само илюзията за такъв.

Както подчертава Сидоренко: „За Орбан всяко изказване на украинското ръководство за Унгария е достатъчно, за да го преекспонира и да го поднесе на избирателите: „Виждате ли? Киев ни атакува. Само аз мога да ви защитя““.

Всичко това се развива на фона на факта, че Унгария продължава да блокира преговорите на Украйна за присъединяване към ЕС, уж в защита на правата на унгарското малцинство в Закарпатието, въпреки че самата политика на Орбан подкопава етническото разнообразие в региона.

И тук идва най-горчивият парадокс: докато Украйна се старае да отговаря на европейските ценности, тя е наказвана от държава членка, която вече ги е изоставила.

Както казва един дипломат от Брюксел пред European Pravda, стратегията на Унгария е цинична: „Вие вече знаете, че сме мръсници. Нищо ново. Но вижте: и украинците са същите!“

Целта не е да изчистят себе си. Целта е да очернят Украйна.

И това поставя Киев в невъзможна ситуация: ако говори, захранва наратива. Ако мълчи – Орбан ще го „измисли“ и ще го плесне на масата пред медиите (си). Ако Киев преговаря, ще бъде обвинен в подривна дейност. Ако не прави нищо, остава блокиран по пътя си към Европа.

Сидоренко улавя този парадокс съвършено: „Макар да е напълно ясно, че сегашното унгарско правителство е открито антиукраинско, Киев е длъжен да води диалог с него, да провежда срещи, да отговаря на предложения, да подготвя „пътни карти“, които никой в Будапеща няма да прочете… Просто няма друга опция. Защото в ЕС – такива са правилата на играта.“

Докато Украйна се брани от ракети от Изток, сега трябва да се отбранява и от дезинформация от Запад.

Това е двойният фронт на 21-ви век. Битка, която е едновременно психологическа, институционална и политическа. А Виктор Орбан не търси компромис, той търси хаос.

А останалата част от Европа трябва да реши: ще продължи ли да търпи човек, който разрушава европейските ценности, докато се преструва, че ги защитава?

А Украйна? Тя трябва да продължи да върви по въжето. Със стиснати зъби, стратегическо мълчание и постоянна бдителност.

Защото в тази игра на сенки дори правилните действия могат да бъдат използвани срещу теб.