Сливенският митрополит Арсений забрани икони да участват в нестинарски игри

В посланието на митрополит Арсений се казва:

Задължаваме целия свещенически клир и всички православни християни да не присъстват и да не участват по никакъв начин в нестинарските игри.

Забраняваме нестинарските игри да почват от православен храм и да се предоставят свети икони за тези кощунствени ритуали.

На 21 май православната църква почита паметта на светите равноапостолни царе Константин и Елена. В Странджа този ден се свързва с нестинарските игри, които се организират по стар стил на 3 юни в Българи.В навечерието на празника Сливенският митрополит Арсений отправи архипастирско послание до  православните християни, в които ги призова да не участват в подобни ритуали. То е публикувано на сайта на Сливенската митрополия. Предшественикът му дядо Йоаникий също на няколко пъти имаше подобни изявления.

"Известно е и многократно е обръщано внимание, че в «ходенето по жарава» няма нищо оригинално българско, което да представлява някаква наша «самобитна традиция». Въпросното ходене по жарава е познато от дълбока древност, като за такива практики още в Древна Гърция свидетелствуват например поетът Вегилий, историкът Плиний, географът Страбон и философът Ямблих, които ги свързват с култа към различни езически божества като Аполон и Артемида. На специалистите по китайска древност е известно, че празник „подновяване на огъня, състоящ се в газене на жарава“ е бил познат в Китай още в третото хилядолетие преди Христа. Описани са с подробности подобни китайски обичаи, в които са участвали жреци, магьосници и други. Ходенето в огън на жреци, облечени в бели дрехи, е познато и в Япония, а аналогични практики са характерни за някои странни култови общества в Индия. Тоест, пак подчертаваме, че в този „обичай“ няма нищо оригинално, което да сочи на някаква специфична българска традиция, а има едно ординерно плагиатство и подражателство на езически култове от Далечния Изток.

Светата Православна Църква, опирайки се на здравата скала на Свещеното писание, Свещеното предание и Правилата на Едната Света Вселенска и Апостолска Църква, отколе е изразила ясното си и категорично отношение към езическите практики и обичаи. В книгата Второзаконие четем: „Не бива да се намира у тебе такъв, който прекарва сина си или дъщеря си през огън (както е при нестинарите), предсказвач, гадател, вражач, магьосник; омайник (в смисъл на хипнотизатор), ни който извиква духове, ... нито който пита мъртви; защото всеки, който върши това, е гнусен пред Господа“ (Второзак. 18:10-12).

Много категорични указания как следва да се отнасяме към такива езически практики се съдържат в 71-во Апостолско правило, 83-то правило на Св. Василий Велики, в тълкувания на еп. Никодим и др. С две думи, в духовно-нравствен аспект нестинарството няма и не може да има нищо общо с православно-християнската нравственост. По-скоро можем да кажем, че начинът по който то се практикува у нас е формален, външен израз на култови практики, характерни за някои източни тоталитарни секти. Донякъде утешително е, че нашето „нестинарство“ не стига до тези плашещи дълбочини, а остава на повърхността на комерсиализираните развлечения за отегчени туристи.

Работата е там, че при така наречените „нестинарски танци“ лукаво се използват православните икони и други свещени реликви, с което незапознатите наши съграждани биват въвеждани в заблуждение, че въпросните танци имат нещо общо с православната християнска обредност и мистика. За да се избягва всяко такова заблуждение, аз, в качеството си на ваш митрополит, ви моля, скъпи братя и сестри, с думите на Апостола: „Стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание!" (2 Сол. 2:15). Странете от езическите обичаи и практики и постъпете по християнски, като посъветвате веднъж и дваж онези, които участват или организират тези езически ритуали – нестинарските игри, и им обърнете внимание, че те грешат и сами осъждат себе си (срв. Тит 3:10-11). Не ги презирайте, нито мразете, а с търпение се молете за тяхното вразумяване.

Не бива да бъдем двоедушни и да правим какъвто и да е компромис с вярата ни: или сме православни, или сме езичници;. „Защото какво общуване има между правда и беззаконие? Какво общо има между светлина и тъмнина?... Или какво общо има верният с неверния? Каква прилика между Божия храм и идолите? Защото вие сте храм на живия бог, както е казал Бог: „ще се поселя в тях и ще ходя между тях; ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ" (2 Кор. 6:14-17).

Обръщаме се с отеческа молба към организаторите и участниците в такива развлечения, ако не могат да се откажат напълно от тях, то поне да не ползват православни икони и други християнски символи и да спрат да заблуждават и себе си, и наблюдаващите този езически ритуал, че той има нещо общо с християнството, защото няма. Като ги молим също така да чуят и запомнят, че Бог поругаван не бива и ги молим да обърнат внимание на една закономерност, а именно, че в живота, като правило, когато се нарушават Негови закони рано или късно следва санкция. Това е така, защото законите, по които се ръководи Църквата не са измислени от нас, а са постановени от Самия Бог, Който следи за тяхното спазване по Своите неведоми пътища."