„Локалите“ в парламента: НС е сцена на насилие, дава „добър пример“ на младите

Къде ли са видели примерите за това?

Чували сте за „локалите“. В статията „Психолог за "локалите": Филмари, нещастни деца“ беше ясно обяснено: „Те са непредвидими, филмари, копират поведение от клипчета, подвластни са на инстинктите си“.

КОПИРАТ!

_________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

На английски има един израз: monkey see, monkey do. Буквално: маймуната вижда, маймуната прави (повтаря); в смисъл на: каквото вижда маймуната, го имитира.

Става дума за повтаряне на поведение или за заучаване на нещо чрез подражание.

Какво бихме могли да научим, гледайки БГ парламента, където вулгарната реч стана норма; където и насилието стана норма; където споровете вече се решават с посягане, с плюене, с крещене, с обиди, с блъскане, с удари…?

В една държава, където Народното събрание би трябвало да олицетворява демократичния диалог, последните събития в София очертават съвсем различна картина. Българският парламент, някога символ на политическа зрялост, все повече започва да отразява уличния хаос, размивайки границата между управление и агресия.

На 22 февруари 2025 г. привърженици на една партия влязоха в сблъсъци с полицията пред офиса на Европейската комисия в София, което доведе до ранени и арестувани. Протестиращите, възразяващи срещу евентуалното приемане на еврото от България, ескалираха демонстрацията си до насилие, включително вандализъм срещу сградата на ЕС.

Как мислите: дали такива действия само подкопават върховенството на закона или и създават опасен прецедент за политическо изразяване в страната?

Последиците от политическото напрежение не се ограничават до коридорите на властта. За съжаление. „Политиците“ ни и депутатите ни се качват на бронираните лимузини и заедно с охраната си изчезват. Хората да му мислят.

Из цяла България се наблюдава ясно нарастване на инцидентите с насилие сред обикновените граждани.

Когато политическите лидери прибягват до или оправдават насилие, те изпращат послание, че такова поведение е приемливо, дори нормално. Това явление, често обобщавано с израза „маймуната прави това, което вижда“, подсказва, че действията на управляващите легитимират подобно поведение сред обикновените хора.

Нормализирането на насилието в политическата реторика не само подкопава общественото доверие в демократичните институции, но и създава среда, в която агресията става стандартна реакция при конфликт.

Още един цитат: „локалите са на стада, много са, без мозъчни функции, могат да се открият разстройства у всеки един от тях[…]60% от тях са неграмотни“.

Ключовите думи: без мозъчна функция, агресивни, непредвидими, неграмотни, имитират.

Как мислите: на не особено умните, които обичат да имитират, които са неграмотни и обичат агресията…

… как им се отразява да виждат агресията, идваща от най-високите етажи на властта в България?

После се чуди обществото и се мае, чеше се по главата и вика: откъде идва тая агресия у младите?

Откъде ли?

Оставени неграмотни, оставени да се образоват от TikTok, всеки ден ги облъчват с насилие…

Милите ни политици трябва да разберат следното:

Колкото щете кампании и кампанийки да правите, да ги полирате и брандирате с лога и слогани: „да върнем младите семейства в България“, докато не направите средата нормална за живеене, всичките ви кампании ще си останат само далаверки за отклоняване на средства… реална полза от тях (освен за вашите джобове и тези на приятелите и „подизпълнителите“ ви) няма да има. Нормалните ще продължат да емигрират и ще си останете в България с диваците в парламента и с диваците по улиците.

Сериозно усилие за засилване на образователните инициативи е нужно. Сериозно! Такива, насърчаващи критично мислене, емпатия и ненасилствено решаване на конфликти. Когато и да се въведат, все ще е късно. Вече сте закъснели.

Последната вълнà от насилие в българския парламент и същата такава в обществото са ясен сигнал за дълбокото въздействие, което политическото поведение има върху културата като цяло. Каквото и да правим, не можем да избягаме от това влияние.

Тъжното е, че сме оставили хора, на които не им пука и които не могат да оценят къде се намират, да обитават парламента.

Те никога няма да осъзнаят (или, ако я осъзнаят – не дават и пет пари за това!) отговорността, която пада върху тях.