Честит 24 май от „локалите“: Когато грамотността умира, насилието проговаря. Новата азбука: А, Б, В – Агресия, Бой, Вандализъм

Налагат си и модата, и неграмотността.

Не е ли поетично? Че честваме азбуката, докато пренебрегваме поколението, което не може да я използва.

___________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

P.S. Вече не знам дали локалите гледат и имитират тия в парламента; или тия в парламента гледат и имитират поведението на локалите. Но определено има и прилика, и връзка „причина—следствие“. Нали . . .

Утре е 24 май. България отново ще украси няколко паметника с венци, а ефира с високопарни слова. Ще има много политическо изцапано.

В училищата пък ще има треперливи рецитации на стихотворения, които повечето ученици не могат да прочетат без грешка, но ще са назубрили.

Това е Денят на българската азбука – време да почетем делото на учениците на Кирил и Методий, създатели на писменост, която някога въоръжи цели народи с мисъл, език и идентичност.

Да, казах „Денят на българската азбука“, а не както и там да му е завъртяното ново заглавие на празника. За мен това е ден на БЪЛГАРСКАТА азбука и точка. Кирилицата е създадена от българи и е кръстена на св. Кирил – като вид почит към него. Но не е създадена от него. Нито от брат му Методий. Те са създали глаголицата и никога през живота си не са стъпвали по български земи.

Кирилицата е българско творение и днес я използват повече от 400 милиона души по света. Включително и неблагодарните руснаци, които отказват да признаят, че е българска и я наричат „славянска“.

Да се върнем в българската реалност и да оставим ватенките на тяхното си блато.

Далеч от церемониалните речи и бродираните ризи утре, в сенчестите входове и по олющените пейки, по улиците на реална България, едно ново поколение също ще отбележи празника – по свой начин. Без стихове, без цветя. Само с юмруци. Локалите. Новата порода. Хиперактивни, алергични към граматика, захранени с агресия, и все по-трудни за разграничаване от пехотата на организираната престъпност.

В тази статия …

… можете да прочетете описанието им: „Но за разлика от бандитите едно време, локалите са на стада, много са, без мозъчни функции, могат да се открият разстройства у всеки един от тях“.

Колко е тъжно… дори уличните ни банди и дребни хулиганчета са станали по-тъпи отпреди 20-30 години. Едно време също имаше банди какви ли не. Ама не бяха мухльовци и не бяха толкова… „без мозъчни функции“; плюс това и не чакаха да се съберат на стадо, защото иначе ги е страх.

Каквато ни държавата, такива ни и бандитите. Келява работа…

Още един цитат: „Хиперактивни са, със слабо развита реч, ползват заучени реплики. Нямат финансови проблеми, 60% от тях са неграмотни, 90% са с екранна зависимост“.

З@еbi…!

Слабо развита реч, неграмотни…

Какъв 24 май, кви пет лева! Неграмотността е модерна. И се налага с бой.

Свидетели и експерти психолози разказват, че тия нападали по-кльощавите, металите, дългокосите, зубърите. Демек, има някаква група неграмотни, която диктува на хората как да изглеждат, как да се обличат и да как да се държат, че иначе ще ядат бой.

А мама и тати вкъщи сигурно им се радват какви „мъже“ растат. По логиката: „Ще биеш, татиното, ще биеш, че да те уважават. И ще си взимаш квот си харесаш, чуваш ли! Ти си големата работа, тати, нищо, че си неграмотно“.

И то бие; и си взима.

Министърът на МВР оня ден вика, че чалгата и мутрите възпитали локалите.

Може…

Ама аз съм достатъчно стар да си спомням времето, когато и родителите участваха във възпитанието на децата си. Отдавна беше, ама имаше и такова време.

Думата „локали“ май трябваше да означава „местни“. Е, сега е синоним на малолетни изпълнители на мокри поръчки, тийнейджъри без капка страх от последици, движещи се на глутници, озверели.

Това не са объркани деца, крадящи шоколади. Това са 13- до 17-годишни социопати, пребиващи хора по подлези, ограбващи пенсионери, снимащи побоищата си и качващи ги с музикален фон.

Понеже са под 18, законът ги третира с кадифена ръкавица. Те са перфектни за външно изпълнение на мръсна работа – аутсорснати биячи и дилъри на организираната престъпност. Ако мафията преди е наемала мъже с кожени якета, днес вербува момчета с качулки, които не могат да напишат собственото си име, но знаят точно как се чупи нос.

Да не говорим, че много от тях са синчета на „влиятелни“ родители. Демек, полицията… как да го кажем… ние ги ‘фащаме, те ги пускат. Обаждане „отгоре“ и следва: „Късай тая преписка, все едно не се е случило, пускай ги да си ходят“.

„Ама, шефе…“

„Няма, ама, шефе, пускай ги! Обадѝха ми се!“

И ги пускат. И те пак бият.

Даже се говори, че има и политически партии, които ползват агиткаджии (каквито са и локалите) за „мокри поръчки“ – тоя да се набие, оня да се сплаши, разбиват протести и т.н. Като в Сърбия.

Да, „чадър“ е думата, която търсите. Защото иначе няма много логика една от най-скъпо финансираните полиции на Европа да не може да се справи с някакви непълнолетни неграмотници, носещи палки и лютив спрей.

Защото, ако това е така… ако с тях не могат да се справят, мисля, че по-добре да си насочим данъците към нещо по-полезно от заплатите на хора, които уж трябва да ни пазят от опасни престъпници или от организирани и технологично подплатени банди, а те…

… не могат да ни опазят от банда непълнолетни неграмотници.

…

А правосъдието? Полезно колкото мокра салфетка при пожар. Малолетните са като порцелан – крехки, неприкосновени – защото наказанието било „травматизиращо“. Все едно травмата на техните жертви не съществува в юридическата реалност.

Резултатът? България вече третира насилието като фаза, а неграмотността – като житейски избор.

Последните доклади очертават картина по-страшна от всяка антиутопия. Тези деца не са бедни. Повечето не бият, за да откраднат, защото са бедни; правят го за лайкове. Според данните, 60% от тях са функционално неграмотни, 90% са пристрастени към екрани, а много показват забавено говорно развитие и механично повтарящи се фрази.

Движат се на стада. Не разсъждават. Цитират TikTok. Първо удрят, после скролват. Някои се описват като с „нулева мозъчна активност“, което може да звучи крайно – докато не ги видите в действие: нападат случайни хора посред бял ден, кикотят се при арести.

Това не е маргинален проблем. Това е социален срив, маскиран като младежка култура.

На 24 май, на същия ден, в който тези „хиперактивни единици“ ще търсят жертви, телевизии и министерски пиари ще пускат монтажи с деца, рецитиращи: „Аз съм българче, обичам наште планини зелени…” Прекрасни думи. Които повечето локали не могат нито да произнесат, нито да изпишат.

Какво се случва, когато едно поколение израства с юмруци вместо с мисли, с последователи в Инстаграм вместо приятели, с екрани вместо изречения?

Ето една мрачна прогноза: те изобщо не порастват. Те директно завършват в престъпни мрежи – вече владеещи заплахата, вече имунизирани срещу съчувствие. Някои може дори да прескочат престъпността и да отидат директно в политиката.