)
Утре е 24 май. България отново ще украси няколко паметника с венци, а ефира с високопарни слова. Ще има много политическо изцапано.
В училищата пък ще има треперливи рецитации на стихотворения, които повечето ученици не могат да прочетат без грешка, но ще са назубрили.
Това е Денят на българската азбука – време да почетем делото на учениците на Кирил и Методий, създатели на писменост, която някога въоръжи цели народи с мисъл, език и идентичност.
Да, казах „Денят на българската азбука“, а не както и там да му е завъртяното ново заглавие на празника. За мен това е ден на БЪЛГАРСКАТА азбука и точка. Кирилицата е създадена от българи и е кръстена на св. Кирил – като вид почит към него. Но не е създадена от него. Нито от брат му Методий. Те са създали глаголицата и никога през живота си не са стъпвали по български земи.
Кирилицата е българско творение и днес я използват повече от 400 милиона души по света. Включително и неблагодарните руснаци, които отказват да признаят, че е българска и я наричат „славянска“.
Да се върнем в българската реалност и да оставим ватенките на тяхното си блато.
Далеч от церемониалните речи и бродираните ризи утре, в сенчестите входове и по олющените пейки, по улиците на реална България, едно ново поколение също ще отбележи празника – по свой начин. Без стихове, без цветя. Само с юмруци. Локалите. Новата порода. Хиперактивни, алергични към граматика, захранени с агресия, и все по-трудни за разграничаване от пехотата на организираната престъпност.
В тази статия …
… можете да прочетете описанието им: „Но за разлика от бандитите едно време, локалите са на стада, много са, без мозъчни функции, могат да се открият разстройства у всеки един от тях“.
Колко е тъжно… дори уличните ни банди и дребни хулиганчета са станали по-тъпи отпреди 20-30 години. Едно време също имаше банди какви ли не. Ама не бяха мухльовци и не бяха толкова… „без мозъчни функции“; плюс това и не чакаха да се съберат на стадо, защото иначе ги е страх.
Каквато ни държавата, такива ни и бандитите. Келява работа…
Още един цитат: „Хиперактивни са, със слабо развита реч, ползват заучени реплики. Нямат финансови проблеми, 60% от тях са неграмотни, 90% са с екранна зависимост“.
З@еbi…!
Слабо развита реч, неграмотни…
Какъв 24 май, кви пет лева! Неграмотността е модерна. И се налага с бой.
Свидетели и експерти психолози разказват, че тия нападали по-кльощавите, металите, дългокосите, зубърите. Демек, има някаква група неграмотни, която диктува на хората как да изглеждат, как да се обличат и да как да се държат, че иначе ще ядат бой.
Налагат си и модата, и неграмотността.
А мама и тати вкъщи сигурно им се радват какви „мъже“ растат. По логиката: „Ще биеш, татиното, ще биеш, че да те уважават. И ще си взимаш квот си харесаш, чуваш ли! Ти си големата работа, тати, нищо, че си неграмотно“.
И то бие; и си взима.
Министърът на МВР оня ден вика, че чалгата и мутрите възпитали локалите.
Може…
Ама аз съм достатъчно стар да си спомням времето, когато и родителите участваха във възпитанието на децата си. Отдавна беше, ама имаше и такова време.
Новата азбука: А, Б, В – Агресия, Бой, Вандализъм
Думата „локали“ май трябваше да означава „местни“. Е, сега е синоним на малолетни изпълнители на мокри поръчки, тийнейджъри без капка страх от последици, движещи се на глутници, озверели.
Това не са объркани деца, крадящи шоколади. Това са 13- до 17-годишни социопати, пребиващи хора по подлези, ограбващи пенсионери, снимащи побоищата си и качващи ги с музикален фон.
Понеже са под 18, законът ги третира с кадифена ръкавица. Те са перфектни за външно изпълнение на мръсна работа – аутсорснати биячи и дилъри на организираната престъпност. Ако мафията преди е наемала мъже с кожени якета, днес вербува момчета с качулки, които не могат да напишат собственото си име, но знаят точно как се чупи нос.
И да ги хванат, ги пускат.
Да не говорим, че много от тях са синчета на „влиятелни“ родители. Демек, полицията… как да го кажем… ние ги ‘фащаме, те ги пускат. Обаждане „отгоре“ и следва: „Късай тая преписка, все едно не се е случило, пускай ги да си ходят“.
„Ама, шефе…“
„Няма, ама, шефе, пускай ги! Обадѝха ми се!“
И ги пускат. И те пак бият.
Даже се говори, че има и политически партии, които ползват агиткаджии (каквито са и локалите) за „мокри поръчки“ – тоя да се набие, оня да се сплаши, разбиват протести и т.н. Като в Сърбия.
Да, „чадър“ е думата, която търсите. Защото иначе няма много логика една от най-скъпо финансираните полиции на Европа да не може да се справи с някакви непълнолетни неграмотници, носещи палки и лютив спрей.
Защото, ако това е така… ако с тях не могат да се справят, мисля, че по-добре да си насочим данъците към нещо по-полезно от заплатите на хора, които уж трябва да ни пазят от опасни престъпници или от организирани и технологично подплатени банди, а те…
… не могат да ни опазят от банда непълнолетни неграмотници.
…
А правосъдието? Полезно колкото мокра салфетка при пожар. Малолетните са като порцелан – крехки, неприкосновени – защото наказанието било „травматизиращо“. Все едно травмата на техните жертви не съществува в юридическата реалност.
Резултатът? България вече третира насилието като фаза, а неграмотността – като житейски избор.
Хиперактивни. Неграмотни. Неудържими.
Последните доклади очертават картина по-страшна от всяка антиутопия. Тези деца не са бедни. Повечето не бият, за да откраднат, защото са бедни; правят го за лайкове. Според данните, 60% от тях са функционално неграмотни, 90% са пристрастени към екрани, а много показват забавено говорно развитие и механично повтарящи се фрази.
Движат се на стада. Не разсъждават. Цитират TikTok. Първо удрят, после скролват. Някои се описват като с „нулева мозъчна активност“, което може да звучи крайно – докато не ги видите в действие: нападат случайни хора посред бял ден, кикотят се при арести.
Това не е маргинален проблем. Това е социален срив, маскиран като младежка култура.
На 24 май, на същия ден, в който тези „хиперактивни единици“ ще търсят жертви, телевизии и министерски пиари ще пускат монтажи с деца, рецитиращи: „Аз съм българче, обичам наште планини зелени…” Прекрасни думи. Които повечето локали не могат нито да произнесат, нито да изпишат.
Не е ли поетично? Че честваме азбуката, докато пренебрегваме поколението, което не може да я използва.
Какво се случва, когато едно поколение израства с юмруци вместо с мисли, с последователи в Инстаграм вместо приятели, с екрани вместо изречения?
Ето една мрачна прогноза: те изобщо не порастват. Те директно завършват в престъпни мрежи – вече владеещи заплахата, вече имунизирани срещу съчувствие. Някои може дори да прескочат престъпността и да отидат директно в политиката.
___________________
Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.
P.S. Вече не знам дали локалите гледат и имитират тия в парламента; или тия в парламента гледат и имитират поведението на локалите. Но определено има и прилика, и връзка „причина—следствие“. Нали . . .
Последвайте канала на