Шефът на ДАНС стана председател на Комисията по досиетата

Джевдет Чакъров вече е независим депутат. Това съобщи председателят на Народното събрание Наталия Киселова.

Чакъров е депозирал оставката си като председател и член на парламентарната група на Доган. Това се случи след новината за обединението с "ДПС-Ново начало".

Джевдет Чакъров е първият независим депутат в 51-ото Народно събрание. Той губи местата си в постоянните парламентарни комисии, в които членуваше, а именно - Комисията по околната среда и водите и Комисията по здравеопазване.

Народното събрание включи в седмичната си програма за избор на председател, заместник-председател, секретар и членове на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Точката бе включена в дневния ред за работа на парламента като първа в седмичната програма след прегласуване по искане на "Възраждане" със 119 гласа "за", 77 "против", 15 "въздържал се". Депутатите гласуваха проекта за седмичната си програма със 155 гласа "за", 47 - "против" и двама въздържали се.

Парламентът отново отхвърли предложението на "Възраждане" да се проведе референдум за приемане на еврото.

"За" гласуваха 50 депутати, "против" бяха 112, въздържаха се 53.

МЕЧ, "Величие" и "Възраждане" подкрепиха идеята, както и един депутат от "БСП-Обединена левица".

Против бяха ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, "ДПС-Ново начало". ИТН се въздържаха, заедно с мнозинството от БСП и ДПС-ДПС.

Първа точка в дневния ред е избор на председател, членове и секретар на Комисията по досиетата.

След прегласуване, с 92 гласа "за", 57 "против" и 66 "въздържал се", депутатите отхвърлиха и предложението да включат в дневния си ред проект на решение за създаване на временна комисия, свързана с престъпления срещу деца, с вносител Мария Илиева от парламентарната група на "Величие".

"Възраждане" настоя в декларация за реакция от българското Министерство на външните работи (МВнР) по казуса с Драги Каров и за защита на българите в Република Северна Македония (РСМ). Декларацията беше прочетена от трибуната на Народното събрание от председателя на "Възраждане" Костадин Костадинов.

Миналата седмица от "Възраждане" четохме две декларации във връзка с нарушените права на българите в РСМ и с липсата на каквато и да било защита на българските национални интереси от страна на управляващото мнозинство от ГЕРБ и ДПС на Пеевски и патериците - БСП и "Има такъв народ", посочи Костадинов. В Европейския парламент предстои да се приеме един доклад, който е изцяло в полза на Северна Македония, а съответно нашите позиции са или напълно игнорирани, или директно отхвърлени, коментира той.

Миналата седмица имахме повод да говорим за репресии срещу българите, когато коментирахме съдебния процес срещу Любчо Георгиевски, председателят на българското дружество в Битоля, каза Костадинов. Още в началото на тази седмица друг виден представител на българската общност в Македония е получил поредното си обвинение – Драги Каров, добави той. Костадинов съобщи, че вчера Каров е бил на разпит в прокуратурата във Велес. Обвинението, което са му повдигнали, е за това, че е извършвал „ширене на расистки и ксенофобски материали от компютърни системи“, отбеляза лидерът на "Възраждане".

Според Костадинов това, което се случва в момента, освен че е проява на поредна репресия и атака срещу българите в РСМ, е и проява на брутална наглост от страна на режима на Християн Мицкоски. Наглост, защото точно в момента трябва да се гласува докладът за напредъка на РСМ по пътя ѝ към членство в ЕС, отбеляза той.

"Македонският въпрос и темата за запазване на българщината в Македония, не само във Вардарска, но и в Беломорска Македония, където също има българско малцинство в пределите на днешна Гърция, е проблем, по който трябва всяка една българска организация да има абсолютно недвусмислена позиция", каза лидерът на "Възраждане". "Независимо от политическите ни различия по македонския проблем, по македонския въпрос трябва да бъдем абсолютно единни", заяви той.

Настояваме още веднъж да чуем реакцията на българското външно министерство по казуса с Драги Каров, каза Костадинов. За пореден път от "Възраждане" призоваваме не само българската държава в лицето на нейното външно министерство, но и всички политически организации в парламента да вземат отношение по този въпрос и да защитят българите в Република Северна Македония, добави той.

В България между 200 и 400 хиляди човека живеят в незаконни сгради. Това заяви в декларация от трибуната на парламента председателят на парламентарната група на "Величие" Ивелин Михайлов. В декларацията се посочва, че този проблем, негласно е поддържан от ГЕРБ и ДПС, които правят огромно нарушение на Конституцията, в която пише, че никоя част от народа, политическа партия, държавна институция или отделна личност, не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.

Незаконното строителство е начин, чрез който 15 години управляващата мафия в България си осигурява гласове. Много хора се чудят, как така срещу 50 лева, хората си продават бъдещето – не е срещу 50 лева, а срещу целия им живот, посочи Михайлов. По думите му в България неусетно са се натрупали цели села с незаконно строителство и ако тези хора решат по някакъв начин да възроптаят срещу някоя несправедливост, това, което им се прави, е да им се събори къщата – за назидание на всички останали хора, които живеят около тях.

С нас се свърза неправителствена организация, която до този момент е подала 10 хиляди сигнала за незаконно строителство и обещаха до два месеца да са сто хиляди, каза Михайлов и заяви, че от "Величие" ще им помогнат със сигналите, така, както със събраните от партията сигнали за незаконни сметища в страната, така че до два месеца ще има 100 хиляди сигнала за незаконно строителство.

Според Михайлов "въпросните сигнали ще покажат в какви мащаби в момента, мафията, наречена управление в България, се разпростира и как докладът на ЕК може да бъде положителен в държава, в която българските граждани дори нямат собственост", посочи лидерът на "Величие".

Той обясни и как се действало като даде пример с човек, решил да направи ритуален комплекс за тържества, теглил милион и половина кредит и стигнал до акт 15. След това кметът на населеното място му казал, че ако продължава да е към ДПС-ДПС, това което щяло да стане, е да му забавят с една година отварянето на обекта, за да фалира, а ако преминел към "ДПС-Ново начало" - щял да отвори веднага. Ето как чрез държавата хората са изнудвани да си сменят убежденията и те нямат основни граждански права, каза Михайлов.

Парламентарната група (ПГ) "Демокрация, права и свободи" - ДПС, излезе с декларация във връзка с Майските събития от 1989 г., довели до изселването на български турци от родината им в съседна Турция. Декларацията беше прочетена от Ахмед Вранчев от трибуната на Народното събрание.

Тоталитарният режим в България е известен със срамни страници от българската история - с т.нар. Възродителен процес. Днес ще говорим за Майските събития през 1989 г., които се случиха след насилственото масово преименуване на около 850 000 души от края на декември 1984 г. до края на февруари на 1985 г. с ангажирането на целия държавен, партиен, административен и репресивен апарат на тоталитарната държава, посочи Вранчев. Преживяното от хората тогава е отвъд нормалните представи за обида, гняв, унижение, възмущение, омерзение, отвъд болката по убитите, ранените, задържаните и изселените, коментира той. Много българи съпреживяват случилото се и застават на страната на жертвите, отбеляза депутатът от ПГ "Демокрация, права и свободи".

За тези черни страници от историята на България от време на време се говори в медиите и в някои печатни издания, но в учебниците по история – не, каза Ахмед Вранчев. Въпреки че спонтанните протести са потушени, те се затварят в душите на хората, за да се излеят отново през май 1989 година. Проведените тогава щафетни гладни стачки, седящи мирни демонстрации, походи, митинги, протести на десетки хиляди участници, които според сведения на МВР са в 71 населени места, са в защита на идентичността и основните човешки права, отбеляза той.

Ахмед Вранчев посочи, че Майските събития от 1989 г. започват спонтанно в Джебел, без да бъдат организирани от съпротивителното движение. На 19 май около десет хиляди души се събират на площада в Джебел, посочи той. По думите му, след този ден в района са заклани много животни, за да завиват с техните кожи пребитите.

Протестите в Североизточна България са изцяло организирани от съпротивителното движение във връзка с предстоящата конференция за правата на човека в Париж в края на месеца. Има убити и много ранени, посочи Вранчев.

Той отбеляза също първия в Североизточна България митинг на турците в България срещу "Възродителния процес" на 20 май 1989 г. в село Пристое, община Каолиново, както и голяма стачка за връщане на имената на 28 май 1989 г. в село Бенковски, община Добричка.

Тези събития принуждават Тодор Живков на 29 май 1989 г. да заяви, че Турция трябва да отвори границата си за всички мюсюлмани в България, които желаят да отидат в Турция временно или да останат да живеят там, посочи Вранчев. По думите му, междувременно голяма част от участниците в протестите са изгонени от страната.

На 3 юни Турция отваря границите си, изселването продължава няколко години. Това етническо прочистване е официализирано като туристически пътувания, а изразът "голямата екскурзия" остава като метафоричен израз на отрицание към тези, които я сътвориха, коментира депутатът от ПГ "Демокрация, права и свободи".

На 29 декември 1989 г. ръководството на БКП взема решение за връщане на имената, посочи той. Изброените събития са само част от борбата за човешко достойнство, за права и свобода, те са знакови и значими не само за турците и мюсюлманите в България, те отприщват пътя към демокрацията в България, заяви Вранчев.

Депутатите нажежиха страстите до червено по време на дебатите за избора на председател, заместник-председател, секретар и членове на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия - или т.нар. Комисия по досиетата.

За председател на комисията е номиниран досегашният председател на ДАНС Пламен Тончев, а за зам.-председател - Константин Пенчев. И двамата са кандидати на парламентарната група на ГЕРБ-СДС.

Кандидати за членове са: Александър Александров и Георги Костов от ГЕРБ-СДС; Пламен Костов, Севдалина Минкова и Кирил Кирилов от "БСП - Обединена левица", Владимир Владимиров и Емил Трифонов от "Има такъв народ", Стефан Тафров и Габриела Килфанова от ПП-ДБ и Гюрсел Салим от ДПС-ДПС.

По време на дебатите народният представител от ГЕРБ-СДС Любен Дилов заяви, че кандидатите са респектиращи и са подходящи да заемат постовете.

"Винаги е имало какво да се желае повече от Комисията по досиетата, но някои от кандидатите са личностни фигури, които ще поправят комисиите. Нямахме куража досега да се изправим лице в лице с едно минало, да го прочетем колкото се може повече, да си простим и тази тегоба висеше над младата българска демокрация в продължение на години", изтъкна Дилов.

Той смята, че комисията е важна и призова народните представители да не я подценяват.

Красимир Манов от МЕЧ заяви, че и на самите кандидати им е неудобно да присъстват на "позорното представление" за попълване на Комисията по досиетата.

Малко преди това от парламентарната група на "Възраждане" обявиха, че Комисията по досиетата се попълва от "политически пенсионери", за които "партиите им няма какво друго да направят".

От партията на Костадин Костадинов заявиха, че няма да подкрепят нито един кандидат с аргумент, че не виждат смисъл от дейността на комисията.

Думата взе и народният представител от ПП-ДБ Ивайло Мирчев, който защити собствения си кандидат за член на Комисията по досиетата - Стефан Тафров. Той призова председателя на парламента да не допуска да се говорят глупости, лъжи и обиди от страна на народните представители.

Маноил Манев от ГЕРБ-СДС призова за дебати по същество за Комисията по досиетата или да се приключва с дебатите.

Председателят на ДАНС Пламен Тончев беше избран за председател на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. За него гласуваха 120 депутати от ГЕРБ-СДС, „БСП - Обединена левица”, „Има такъв народ” и „ДПС- Ново начало”. Народните представители избраха и зам.-председател, секретар и членове на комисията.