За първи път: В България ще се прави ДНК мониторинг на кафява мечка

Кафявата мечка (Ursus arctos) е вид с най-висока защита в България и в Европа. Според Директивата на ЕС за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна видът кафява мечка е под строга защита.

По-голяма активност на мечките се наблюдава през пролетта, тъй като след края на хибернацията животните са гладни и търсят храна. Възможно е тази година да има по-ограничено количество храна за животните, защото началото на пролетта беше студено.

За първи път в България ще се прави ДНК мониторинг на кафява мечка, съобщиха от пресцентъра на Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Целта е опазване и управление на вида в България.

Това изискване е въведено в България чрез вписването на вида в Приложение №3 на Закона за биологичното разнообразие още през 2002 г. Министерството на околната среда и водите (МОСВ) следи за стриктно спазване на законодателството, като съчетава защитата и управлението на вида с нуждите на хората, които живеят и работят в неговите местообитания.

За предотвратяване на последиците от възможен конфликт между мечката и местните общности, от 2007 г. насам МОСВ прилага механизъм за заявяване, установяване и изплащане на щети, нанесени от кафява мечка върху домашни животни и пчелини. Ощетените стопани трябва да подадат сигнал в най-близкото кметство или държавно горско стопанство в деня на откриване на щетата или в първия работен ден след нападението. Важно е да се установи, че щетата е нанесена от кафява мечка, затова следите на мястото на нападението трябва да не са заличени и обстановката да не се променя по никакъв начин.

За определяне на щетите са утвърдени правила, съгласно които наличието на щета от защитения вид, нейното количество и размерът на обезщетенията се установяват от комисия, която включва представител на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) или дирекцията на Националния парк (ДНП), на чиято територия е настъпила щетата, Държавно горско/ловно стопанство и ощетеното лице. Този, който подава жалбата, трябва да притежава документ за собственост и регистрация на имуществото. Установява се дали са взети всички възможни превантивни мерки за опазване съгласно Закона за опазване на селскостопанското имущество. Щетата се изплаща по публикувани пазарни цени.

Подобен проект се изпълнява за първи път в България. Той ще се реализира съвместно с Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), горските предприятия и националните паркове. ДНК изследванията ще се извършат в Словения, в една от най-добрите лаборатории за подобен род изследвания. Пробите ще бъдат събирани от екскременти. Проектът е финансиран по Програма „Околна среда 2021-2027 г.“.

ДНК методът е най-съвременният начин за мониторинг и установяване на числеността на даден вид. Реализирането на проекта ще се осъществи в рамките на две години, като в момента представители на ИАОС и горските предприятия са на обучение в Словения за начините на събиране на проби, съхранението им и подаване на данните. С цел да се осигури пълнота на данните, пробите ще бъдат събрани още тази година от цялата територия на страната и изпратени за анализ и обработка. Резултатите ще помогнат за опазването и ефективното управление на вида.

РИОСВ и ДНП подпомагат местните власти в районите с меча популация да предприемат мерки за намаляване на щетите върху животни и пчелини за съвместно изпълнение с горските стопанства и ловните сдружения, неправителствените природозащитни организации и представители на местните общности. Най-често щети се наблюдават в райони, в които животните и хората имат общи местообитания. Това са кошари високо в планината, малки високопланински села, които са напълно или частично обезлюдени и др. През последните три години МОСВ е предоставило средства на съответните регионални инспекции за закупуване на електропастири, които са предоставени на част от собствениците на обекти в райони на местообитания на мечки.

В райони с по-голям брой мечки, какъвто е този в Родопите, има и сформирана специална група за бързо реагиране, която се отзовава на сигнали за причинени щети и съдейства на местните хора. Групата е съставена от местни жители, ветеринарни лекари, които са обучени за установяването на щетите и за възможните мерки, които следва да се предприемат. Тя работи на територията на Родопите от повече от 10 години.

МОСВ призовава да се взимат охранителни мерки при отглеждане на домашни животни и кошери в териториите на кафявата мечка. На първо място, сметищата като източник на “лесна храна” създават потенциална опасност за пряк контакт на мечките с човека и нежелани инциденти. Мечка, която е свикнала да яде остатъци от човешка храна, не може да бъде отучена от това. Сметището трябва да бъде оградено така, че да не позволява достъп на животни и храненето им с отпадъци. Най-ефикасният метод е ограждането с електрическа ограда (електропастир). Предимствата на електрическите огради са, че се изграждат по-лесно и бързо в сравнение с обикновените огради от дърво, желязо или тел. Могат да бъдат използвани в отдалечени райони, далеч от пътища и населени места и предотвратяват неконтролираното движение на животните. Храненето на малки мечета, особено в близост до населени места, също е опасно. Те свикват с човека, престават да се боят от него и да го избягват и започват да свързват неговата миризма с лесната храна. Така неволно създавате проблемни мечки, които неизбежно ще нанесат щети.