The New York Times: Путин постига дипломатическа победа в телефонния разговор с Тръмп

След нахлуването си през 2022 г. руският президент Владимир В. Путин иска да сложи край на войната в Украйна при своите условия. И в сложните дипломатически маневри през последните седмици руският лидер успя да защити подхода си да договори всеобхватно мирно споразумение, като същевременно продължи да води войната в Украйна, която според него върви по неговия път, пише The New York Times.

Твърдолинейната му позиция устоя на натиска от страна на Украйна, на Европейския съюз и доскоро на САЩ за незабавно прекратяване на огъня. След като в понеделник разговаря по телефона с Путин, президентът Тръмп заяви, че приветства преките мирни преговори между Украйна и Русия, като на практика окончателно скъса с по-ранното си обещание да сложи бърз край на конфликта.

Но дипломатическата победа на г-н Путин може да подкопае или най-малкото да забави по-широките му икономически цели за нормализиране на отношенията със Съединените щати.

След разговора си с Путин Тръмп подчерта, че икономическото сближаване на САЩ с Русия ще настъпи след мира в Украйна, а не преди това. Ако Тръмп продължи да преплита двата въпроса, това може да доведе Русия до икономическо чистилище, с малки шансове да получи облекчение от западните санкции или да привлече чуждестранните инвестиции, които Тръмп предлага.

„Президентите обсъдиха състоянието на двустранните отношения, като и двамата президенти изразиха подкрепа за по-нататъшното им нормализиране“, заяви Юрий Ушаков, външнополитически съветник на Путин, пред руски репортери след разговора.

Скромното предложение беше далеч от надеждите, които руският бизнес елит и проправителствените интелектуалци хранеха в началото на годината. По онова време мнозина в Москва смятаха, че любовта на Тръмп към сделките и транзакционният му подход към политиката ще доведат до нова зора в отношенията на Русия с най-голямата икономика в света.

В тази визия нормализирането на отношенията щеше да доведе до конкретни мерки като премахване на санкциите от руските държавни енергийни компании и банки и повторното им приемане в глобалната платежна система Swift - стъпки, които щяха да улеснят и поевтинят търговията на Москва. Руските официални лица също така се надяваха, че примирието с Вашингтон ще доведе до завръщането на американските компании, поне на високотехнологичните гиганти, чиито услуги и продукти Москва не успя да възпроизведе в условията на санкции.

Възможно е Путин все още да вярва, че е възможно Украйна да бъде отделена от усилията за по-широко размразяване на отношенията със САЩ, което го кара да продължи дипломатическите опити, без да показва готовност за компромис, казва Сам Грийн, професор по руска политика в Кралския колеж в Лондон.

Избирайки да преследва капитулацията на Украйна пред непосредствените икономически ползи, Путин най-вероятно се ръководи от убеждението, че времето е на негова страна.

Цената на петрола, основният източник на приходи в бюджета на Русия, се стабилизира на около 65 долара за барел, след като се срина в дните след обявяването на глобалните мита от Тръмп през април. Отлагането на тези мита от страна на Тръмп спаси Кремъл от необходимостта да направи значителни съкращения на военните си разходи. Въпреки че руската икономика се забавя през тази година, се очаква тя да нарасне с около 1,5 % през тази година - темп, който прави финансовата криза малко вероятна, пише Труд.

Руски официални лица и пропагандатори отхвърлиха като слаби последните санкции на Европейския съюз, които включваха забрани за близо 200 петролни танкера, свързани с Русия, и включване в черния списък на държавния руски петролен гигант „Сургутнефтегаз“. От своя страна Тръмп посочи, че Съединените щати биха могли да се въздържат от нови санкции, позовавайки се на възможността за напредък в преговорите.

Последните данни за бюджета на Русия показват, че стратегията на страната да предлага все по-високи бонуси и заплати на новобранците в армията дава резултат. Според Джак Уотлинг, анализатор в Кралския институт на обединените служби, базирана в Лондон изследователска организация в областта на сигурността, броят на новите войници е надхвърлил целите на Кремъл за набиране на персонал за всеки месец от 2025 г.

А на фронтовата линия в Украйна настъплението на Русия се е ускорило този месец след минималните успехи в началото на годината. Според Deepstate, уебсайт за наблюдение на войната, свързан с украинските военни, руските сили са окупирали средно по 3,3 кв. км украинска земя всеки ден през май, в сравнение с 2,3 кв. км през април. По-специално, през последните седмици руските войски са пробили отбраната на изток от град Покровск, ключова украинска крепост в източната част на Донбас.