Майка му Румяна Писанчева обяснява силната му позиция с това, че чете много книги от много малък.
Според нея религията, като предмет, по никакъв начин няма да постигне заявените цели.
Да се учи ли задължителен предмет “Религия и добродетели” в училище или не? И тази тема доведе до напрежение, изкарвайки стотици граждани на площадите в София.
Едните протестираха под надслов “Училището не е църква”, а другите шестваха начело с патриарха. Какви хора застават “за” и “против” идеята, от какво се опасяват и какво целят? Кой как вижда духовното и морално развитие на децата - разказваме в рубриката “Между редовете” на NOVA.
„Хубавият български народ има една хубава българска мъдра поговорка. Вържи попа да е мирно селото. „Аз съм атеист, моят партньор също. Не желаем нашето дете да бъде облъчвано с религиозни догми. Ако то прояви интерес доброволно тогава. Но задължително обучение по религия смятам, че няма място в училището, което е храм на науката, не е на догмите. Това е проруска пропаганда маскирана като православни ценности.” С тези мотиви Моника Антонова се присъединява към протестното шествие против въвеждането на предмет „Религия и добродетели” в училище. На нейният плакат пише: „Долу мръсните ръчички от светлите главички”. „Това е промиване на мозъци на деца, които още нямат формирано и абстрактно мислене, с определени идеи, които могат да доведат до абсолютно изкривена представа за това какво е добро и какво е лошо.”, казва тя.
На противоположното мнение е Росица Боршукова, която е майка на деца в първи и в трети клас. И двамата учат избираем предмет „Религия”. „Все пак ние сме християни. Ние сме православна държава. И не виждам това какво общо има с Русия.”, казва тя. Нейният син Кристиян е първи клас и е дошъл на протеста „за” въвеждане на вероучение в училище с учебник по религия в ръка. Той разказва, че в клас си говорят за това какво е християнство и какво е добро и зло. „От нашия клас сме два, но като цяло сме около 8-9 деца по религията. Другата година ще имам повече”, смята той.
Според майка му първи клас не е твърде рано за подобен предмет, а напротив. „Аз имам и дъщеря, която е трети клас, тя също учи религия. Сами си го избраха. Имаха избор между религия и музика и двамата решиха да учат религия. Започват от А и Б. Как да ходят на църква, как да се държат в църквата. Виждам само положителния ефект. Давам за пример дъщеря ми, която е по-голяма. Госпожата по религия ѝ вече казва, че понеже е по-голяма, е редно да пости три дни, за да може да се причести. Дъщеря ми беше единствената, която спази тази заръка. Тя няма 10 години още и всичките ѝ съученици бяха много горди с нея", разказа Боршукова.
Забелязвала е, че техните приятели и близки, които не са толкова вярващи, искат да запишат на религия своите деца. "Защото виждат примера, че децата са добри, възпитани и се интересуват от добродетелите. Хората, които не са вярващи в християнството, те могат да изберат, доколкото разбрах, добродетели или етика. Ако не искат християнство, тогава ще се учи детето как да бъде добро възпитано и как да общува с останалите хора. Защото, според мен, за жалост това е сериозен проблем. Не, че религията ще го реши. Все някои трябва да научи децата, които вкъщи не са научени на елементарни навици и добро поведение.”, казва ще майката.
Междувременно, на другия протест, на микрофона пред всички, 9-годишният Владимир казва: „Ако вкарат религия в училище, аз ще осъдя държавата, защото в Конституцията пише, че нямаш право да насилваш хората, най-вече децата, да вярват в твоята религия. Всеки има право на избор. Аз съм свободно дете, в свободна държава, макар, че не е кой знае колко свободна. Затънали сме доста. Да, не сме сред държавите, които са най-зле, но пак има много, много, много какво да се желае. Аз смятам сам да реша в какво да вярвам".
„Много говорим за всичко. Много говорим за много сериозни теми. Говорим с думи прости в началото. Винаги е окей децата да ни задават въпроси и да имат мнение. Вярата също има място в нашите разговори. Моето семейство няма религия, към която принадлежи, но ние имаме близки приятели, които са вярващи християни. Имаме приятели мюсюлмани и от еврейски произход, и много разговаряме за това, че е важно да уважаваме вярата на другите, но ни е все по-трудно да водим тези разговори със спокоен тон, когато чувстваме, че нашия личен избор също е застрашен. Ако предметът беше изучаване на религии на различните култури, на различните ценностни системи, аз сях лично да ги запиша. Но всъщност се притеснявам, че ще бъде целенасочено, изолирано и със строга посока кое е правилно и кое не е. За мен не носи успокоение това, че от МОН казват, че ще дават възможност за избор на родителите между това дали да се преподава християнство, ислям или добродетели като общо понятие? В училище изборът се случва по един единствен начин. Цялата паралелка решава едно нещо, което да се учи. Няма избор всяко дете отделно. Или целият випуск решава, или дори понякога цялото училище спуска избора и родителите имат избор само да подпишат декларации", коментира жената.
)