Енергийният министър: Договорът с "Боташ" няма клауза за разваляне, освен ако държавата не плати над 4,2 млрд. лева

Парламентът започна работа с изслушване по казуса "Боташ". Точката е заложена като първа в дневния ред на народните представители.

Депутатите ще задават въпроси на министъра на енергетиката Жечо Станков, бившия енергиен министър Росен Христов и бившите шефове на "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" – Деница Златева и Владимир Малинов.

Наталия Киселова обяви в началото на заседанието, че изслушването е продължение от 9 април. Тя припомни, че тогава вносителят Делян Добрев е направил изложение на въпросите, които са предмет на изслушването. С оглед на това, че е гласувано в изслушването да участва бившият служебен министър на енергетиката Росен Христов, бившият изпълнителен директор на „Булгаргаз“ ЕАД Деница Златева и изпълнителният директор на „Булгартрансгаз“ ЕАД Владимир Малинов трябва да им дадем възможност да бъдат изслушани. Киселова не подложи на гласуване допуска им  в пленарната зала, тъй като такъв бе гласуван още на 9 април. 

"Във връзка с енергийната криза, предизвикана през 2022 година от спирането на доставките на руски газ, предизвикано от отказа за плащане на редовното правителство преди нас, се наложи в спешен порядък да осигурим газ от алтернативни източници. Имайки предвид, съществуващата инфраструктура, това бяха единствено източници на втечнен природен газ, които се доставят чрез терминали. Такива терминали в България няма. В съседните държави, с които имаме връзка в газопреносните системи, има един действащ в Гърция, а останалите действащи са в Турция. Тогава разработихме една цялостна стратегия за диверсификация на енергийните източници, имайки предвид геополитическата обстановка в страната и в в Европа. Решението на на Европа да минимизира зависимостта си от руски газ и руски енергийни източници. Направихме една визия за развитие на енергетиката. Осъществихме част от диверсификацията в електроенергетиката, в ядрения сектор, подписвайки два договора за доставка на неруско ядрено гориво, които в момента действат, и преминахме със същата стратегия към осъществяване на диверсифицирани източници за доставки, а не руски газ, както и диверсифицирани пътища за доставка на този газ."

Това заяви бившият служебен министър на енергетиката Росен Христов, който участва в подписването на сделката с турския газов оператор "Боташ".

Той отговори на въпрос, поставен от народния представител Делян Добрев от ГЕРБ-СДС във връзка с мотивите на служебния кабинет Гълъб Донев за подписването на сделката, анализът на неговите параметри и възможностите за неговото прекратяване.

"Към това време терминалът в Гърция беше изключително натоварен, тъй като и самата Гърция и други държави се опитваха да доставят танкери с неруски газ. което остави единствена алтернатива да работим с Турция. Желанието България да се насочи към неруски доставки на газ беше подкрепено от всички водещи партии, присъстващи в парламента. Имаме над 270 медийни изяви от всички партийни лидери на партии с евроатлантическа ориентация. Имайки предвид желанието на Европа, многократно изявявано от ръководството на Европейската комисия, да минимизираме зависимостта си от руски енергийни източници, цялостната стратегия на България беше да се позиционираме като страна, която изцяло доставя неруски газ - не само за собствени нужди, но и за нуждите на Централна и Източна Европа. Затова паралелно със споразумението с "Боташ" беше договорено споразумението "Стринг", подписването на което беше направено в София в присъствието на министрите на Румъния, Унгария и Словакия, както и на президентите на България и Азербайджан", каза бившият министър.

По думите му стратегията, разработена от служебния кабинет на Гълъб Донев, съвпаднала със стратегията за оздравяване на "Булгаргаз". Росен Христов заяви, че встъпвайки в длъжност, служебното правителство е заварило дружеството в "окаяно положение".

В договора с турската газова компания "Боташ" няма клауза за развалянето му, освен ако страната ни не плати цялата сума от  над 4 милиарда лева. Това подчерта по време на изслушване в Народното събрание министърът на енергетиката Жечо Станков. Той съобщи, че "Булгаргаз" ще плати по инфлационeн индекс за тази година 20 милиона лева повече от предходната 2024 година.

"Над 4 милиарда лева или грубо около 4,2 милиарда лева, ако не броим индексациите, които предстоят през следващите 13 години. Ако направим и тази ескалация, аз съм сигурен, че стойността ще набъбне на 6 милиарда лева. Аз съм готов да поканя всеки един, който има желание, възможност или визия максимално бързо да бъде предоговорен този договор", заяви Станков.

От ГЕРБ отново припомниха, че страната ни плаща ежедневно над един милион лева според приетите задължения по документа.

От ПП-ДБ бяха категорични, че договорът е неизгоден за страната ни.

"Може да го наречем една от далаверите на века. "Боташ" беше абсолютно ненужна да се случва. Не е имало нужда от този природен газ да бъде вкарван в България. България си имаше достатъчно източници на природен газ и това се доказва много лесно с това, че един единствен танкер е вкаран в България, откакто това споразумение е сключено", коментира Божидар Божанов.

За Радостин Василев пък договорът е " ала-бала-портокала". "Този договор е криминален", категоричен бе лидерът на МЕЧ и попита Росен Христов, Деница Златева и Владимир Малинов дали са си харесали вече килия в затвора.

"Вие не искате да разберете истината. Хора, събудете се. Енергетиката не е политическа заигравка, не е шега работа", не се даде Росен Христов. По думите му няма клаузи за прекратяване и в други енергийни договори.

Почти единодушно, с изключение на "Величие", парламентът при на първо четене Закона за управление на отпадъците. Законопроектът е внесен от Младен Шишков от ГЕРБ и група народни представители.

С промените се предоставят правомощия на кметовете да установят и наказват причинителите на различни видове замърсявания, за да прилагат по-ефикасно политиката за поддържане на чистота на територията на общините.

По време на приемането на закона в регионална комисия Младен Шишков обясни, че промените целят да се запълни сериозна празнина в Закона за управление на отпадъците, която създава условия за генериране на незаконни сметища.