„Ние сме нация, която отвлича законни имигранти и ги изпраща в концентрационни лагери“

Разбира се, това е политически театър. Букеле можеше да го върне със същия самолет, с който пристигна във Вашингтон. Президентът Тръмп можеше просто да вдигне телефона и готово.

Защо разказваме тези истории?

Не за да всяваме страх.

Разказваме ги, за да си помогнем да разберем в какво време живеем.

_____________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Агент на имиграционните служби на САЩ (ICE) сграбчва и отвежда Меруил Гутиерес, а един от колегите му казва: „Не, това не е човекът“. Меруил Гутиерес е 19-годишен кандидат за убежище, който живее в Бронкс. Той бил „грешният човек“. ICE не търсели него.

„Все пак го отведете“, дошъл отговорът.

Ето как стоят нещата:

- Меруил Гутиерес е дошъл законно в САЩ като търсещ убежище.

- Всъщност, той не е преминал границата, докато не е имал официална среща с имиграционен служител преди това.

- Няма татуировки (не че е незаконно да имаш татуировки).

- Не е изнасял политически речи (не че е незаконно да изнасяш политически речи).

- Не е член на банда и никога не е бил член на банда.

- Няма криминално досие в САЩ или в чужбина (за разлика от Доналд Тръмп, бел. ред.)

- Няма заповед за арест. Няма обвинителен документ.

И въпреки това той е в прословутия затвор в Ел Салвадор – място, което уж е за престъпници, терористи и бандити… но все повече изглежда като удобно хранилище за невинни имигранти, депортирани от ICE и американското правителство.

Меруил, баща му Уилмер и братовчед му Луис изминали пеша голяма част от пътя от Венецуела до границата на САЩ с Мексико. Понякога успявали да хванат автобус. Пътуването до граничния град Сиудад Хуарес отнело около месец.

Подали документи и получили Временен защитен статут (законен имиграционен статут в САЩ), след което кандидатствали и за убежище (също законен статут). Били изпратени първо в Тексас, после в Денвър, а накрая в Ню Йорк, където успели да си намерят работа (отново – напълно законно с оглед на статута им). Получили разрешителни за работа и социалноосигурителни номера (които им позволяват да плащат данъци, но не и да получават помощи).

Получили и официалните си имиграционни документи с определена съдебна дата, на която ще се реши бъдещият им статут: февруари 2027 г.

Братовчед му Луис видял случката от прозореца и чул как единият агент казал, че Меруил не е човекът, когото търсят, а друг му отвърнал: „Все пак го отведете“.

От 16 март Уилмер не е успял да се свърже със сина си. Онлайн системата на ICE показва, че синът му се намира в Пенсилвания, но никой не потвърждава това… и името му вече е в списъка на депортираните в затвора в Ел Салвадор.

Лично аз вече не съм сигурен, че можем с чиста съвест да наричаме този затвор в Ел Салвадор „затвор“, а не „концентрационен лагер“. Енциклопедията на Холокоста прави следното разграничение:

„Това, което отличава концентрационния лагер от затвора (в съвременния смисъл), е, че той функционира извън съдебната система. Затворниците не са обвинени или осъдени за престъпление чрез съдебен процес“.

Това със сигурност важи за Меруил – и за още много други в списъка.

Така че трябва да признаем фактите: правителството на САЩ финансира концентрационен лагер. Американската държава незаконно арестува законни мигранти, незаконно ги депортира и ги затваря в извъннационални концентрационни лагери.

Това е пример за случилото се с един тийнейджър.

Имаме и примера с бащата от Мериленд – Килмер Абрего Гарсия – когото самото американско правителство призна, че е бил депортиран в затвора/лагера „поради административна грешка“.

Президентът Тръмп каза, че ще се опита да го върне, ако Върховният съд постанови това – което се случи с единодушно решение 9 на 0 (гласове във Върховния съд). Но когато днес президентът на Ел Салвадор Букеле посети Белия дом, заяви, че нямал властта да го върне. А президентът Тръмп отвърна, че и той нямал властта да го върне.

Изведнъж никой нямал властта да направи нищо. Изненадващо е да видиш най-добрия „правяч на сделки“ в света така лесно победен, и двама изключително могъщи мъже, които често твърдят, че могат да постигнат невъзможното, да свиват рамене и да казват: „Искам да помогна, но ръцете са ми вързани“ … дори когато правителството признава, че е пратило човек в лагер по грешка.

Това е важно да признаем. И е важно да осъзнаем.

Разказваме тези истории, за да се подготвим за деня, в който от нас ще се очаква да участваме в тези несправедливости.

Нуждаем се от морални полицаи и ICE агенти, които отказват да участват в незаконни арести, вместо да носят маски.

Нуждаем се от частни затвори, финансирани с нашите данъци, които отказват да приемат незаконно задържани хора, вместо да казват: „Ние приемаме когото ни изпратят.“

Нуждаем се от адвокати, които отказват да поемат дела от името на правителството, когато е очевидно, че случаят е неморален.

Нуждаем се от това авиокомпаниите, като Avelo – които са сключили финансова сделка да извършват депортационни полети – да заемат позиция и да откажат участие във всичко това. (А хората, които летят с Avelo, да им напомнят, че това не са нашите ценности.)

Нуждаем се от американски граждани, които гласуват, говорят открито, защитават съседите си, помагат на уязвимите в общността… и показват, че каквото и да стане, ще работим, за да гарантираме, че с тях ще се отнасят с достойнство и уважение. Че ще има справедлив процес. Че ще се опитаме да изпълним американските ценности, за които толкова често говорим, но които в момента не успяваме да следваме.

Някъде там има един тийнейджър, който дойде в Съединените щати, за да преследва американската мечта. Дойде пеша от Венецуела. Дойде законно. Направи всичко, което му беше поискано. И беше отвлечен, докато се прибираше към апартамента си в Бронкс.

Агент на ICE го сграбчи, и един от колегите му каза: „Не, това не е човекът.“

А другият каза: „Все пак го отведете“.

Името му е Меруил Гутиерес.